Панела на алармата беше разположен между входа за банята и покритата с орнаменти табла на леглото, точно до лампата, която се извисяваше на метър над страничната табла.
Сола се завъртя на място, пристъпи четири крачки напред, усети дървеното легло — намери го. Стъпка встрани, една, две, три. Напред към страничната част на матрака с кралски размери. Стъпка встрани, за да намери масата и лампата. Сола протегна лявата си ръка…
И откри панела на охранителната система, точно там, където трябваше да се намира. Отвори капака и с тънкото фенерче, което държеше между зъбите си, освети веригите. Като извади още едно устройство от раницата си, тя закачи едни жици за други, прекъсна сигналите, и с помощта на миниатюрен лаптоп и програма, разработена от неин приятел, създаде затворена верига в самата алармена система, така че докато рутера беше на мястото си, детекторите за движение нямаше да отчитат данни.
Ако се разчиташе само на дънната платка, нищо нямаше да се обърка. Тя остави лаптопа да виси на зарядното си, излезе от стаята, тръгна по коридора и слезе по стълбите долу на първия етаж.
Мястото изглеждаше декорирано с точност до сантиметър, постоянно готово за фотосесия за списание — макар че, разбира се Бенлоиз пазеше толкова добре личното си пространство, че никога нямаше да разреши на фотограф да направи неговите разкопки публично достояние. С плитки стъпки тя мина през антрето, през салона вляво и се озова в кабинета. Лутайки се в полумрака, би предпочела да съблече бялото си яке и белите панталони за ски. Да довърши работата, облечена в черния си прилепнал гащеризон, звучеше като клише, но нямаше никакво съмнение, че е по-практично. Ала нямаше време, а и после щеше да се притеснява да не би да я забележат навън, така че нямаше повод да се тревожи дали някой ще я види вътре в празната къща.
Личното работно място на Бенлоиз изглеждаше като всичко друго под този покрив — повече показност, отколкото практичност. Всъщност не използваше голямото бюро, нито пък сядаше на мини трона, и не четеше нито една от подвързаните с кожа книги от рафтовете. Обаче веднъж на ден минаваше през стаята. В миг на откровение ѝ бе разказал, че всяка вечер, преди да излезе, обикалял къщата и разглеждал притежанията си, за да си спомня за красотата на дома си и на колекциите си.
В резултат на това прозрение, както и на няколко други неща, Сола отдавна бе заключила, че той е израснал в бедност. От една страна, когато говореше испански или португалски, акцента му не приличаше на произношението на по-низшите класи. От друга страна, богаташите не ценяха собствеността си така, както я ценеше той. Богатите приемаха всичко за даденост и за тях не съществуваха редки и скъпоценни предмети.
Сейфът беше скрит зад бюрото в секция с книги, която се отваряше с помощта на ключ, скрит в долното дясно чекмедже. Тя направи това разкритие, след като закрепи миниатюрна камера в другия ъгъл на стаята по време на партито.
Веднага след като освободи механизма, парче от рафтовете с размери почти метър на метър се измести напред и се плъзна встрани. И ето я и нея — ниската стоманена кутия, произведена от познато за нея име. В крайна сметка, когато си разбил повече от сто проклети сейфа, би трябвало да си на ти с производителя. Тя одобряваше избора му на сейф. Ако тя самата трябваше да си купи, щеше да си вземе точно такъв — и да, той го беше закрепил с болтове за пода.
Горелката, която извади от раницата си, беше малка, но мощна, и като запали върха, пламъка засвети в синьо-бяло и започна да съска непрестанно. Щеше да ѝ отнеме време. Димът от горящия метал раздразни очите, носа и гърлото ѝ, но ръката ѝ работеше стабилно и направи квадрат висок около тридесет сантиметра и широк шестдесет на предния панел. На някои от сейфовете успяваше да взриви вратите, но с този тип единствения начин бе старомодния.
Отнемаше ѝ цяла вечност. Но най-накрая го проби.
Като отмести настрани парчето от тежката врата, тя захапа отново края на фенерчето и се наведе. На открития рафт имаше бижута, фондови книжа и няколко искрящи златни часовника, които си беше оставил под ръка. Имаше и пистолет, за който бе готова да се обзаложи, че е зареден. Пари нямаше.
Все пак ставаше въпрос за Бенлоиз, който разполагаше с толкова много кеш навсякъде, че не би се сетил да прибере някоя пачка на сигурно в сейфа. Проклятие. В сейфа нямаше предмет, който да струва по-малко от пет хиляди долара. В крайна сметка тя се захвана с тази работа, само за да изплати дълговете си.