Псувайки, тя седна на петите си. Всъщност в проклетия сейф нямаше вещ под двадесет и пет хиляди долара. Едва ли можеше да си отчупи само половината от каишката на часовника. Как, по дяволите, щеше да обърне в пари тия предмети?
Мина минута. После още една.
Зарежи тая работа, си помисли тя, като облегна отрязаното парче отстрани на сейфа и плъзна на мястото му рафта с бижутата. Изправи се на крака и огледа стаята на светлината от фенерчето. Книгите до една бяха антични и с колекционерска стойност. Предметите на изкуството по стените и на масата не само бяха супер скъпи, но и трудни за продаване, без да ти се налага да се свързваш с подземния свят… и със същите хора, с които Бенлоиз имаше много близки отношения. Но тя нямаше да си тръгне без пари, по дяволите.
Ненадейно решението само се появи и тя се усмихна.
През много еони в хода на човешката цивилизация, търговията е съществувала и процъфтявала благодарение на бартерните сделки. Което означаваше, че един индивид разменя стоки или услуги за други със същата стойност.
След всяка задача, която бе приемала, никога не беше обмисляла да добави към целите си и допълнителните разходи за щетите: нови сейфове, нова охранителна система, повече протоколи за безопасност. Можеше да се обзаложи, че са скъпи — макар и да не струваха колкото обичайните суми, които крадеше. И тя нахлу в къщата, приемайки за даденост, че Бенлоиз ще плати допълнителните разходи за щетите като един вид обезщетение, задето я бе измамил.
Сега обаче се насочи към тях.
По обратния път към стълбите, тя огледа възможностите, от които можеше да се възползва… и в крайна сметка отиде до една скулптура на Дега на малка балерина, поставена в една странична ниша. Бронзовото изображение на младото момиче беше от оня вид, който щеше да се хареса на баба ѝ, и може би затова от всички произведения на изкуството в къщата, тя си заплю точно нея.
Осветлението, монтирано на тавана над статуетката, беше изключено, но шедьовъра продължаваше да блести. Сола хареса много полата тип туту — деликатната и в същото време твърда експлозия от тюл, обрамчена с метал, който перфектно улавяше движението.
Сола се доближи до основата на статуята, уви ръце около нея, и хвърли всички усилия, за да премести статуята с едва два-три сантиметра. После хукна нагоре по стълбите, откачи рутера и лаптопа от панела на алармата в главната спалня, заключи отново вратата и тръгна към прозореца, в който направи дупката.
След не повече от четири минути пак беше качена на ските си и караше през снега. Независимо, че в джобовете ѝ нямаше нищо, тя се усмихваше, когато излезе от имота.
Глава 38
Когато мерцедеса най-после спря пред входа на имението на Братството, Куин слезе пръв и отиде до вратата на Лейла. Като я отвори, погледите им се срещнаха. Знаеше, че никога няма да забрави как изглеждаше лицето ѝ. Нежната ѝ кожа беше бяла и прозрачна като хартия, а красивите ѝ скули опъваха плътта, която ги покриваше. Очите ѝ изглеждаха хлътнали. Устните ѝ бяха бледи и тънки. Вече знаеше как щеше да изглежда, когато умреше, без значение след колко десетилетия или векове щеше да се случи.
— Ще те нося, — каза той, наведе се и я повдигна.
Тя не се възпротиви и по всичко си личеше, че едва се крепи.
Вратата на преддверието се отвори и Фриц стоеше до нея — изглежда иконома очакваше пристигането им. Куин съжаляваше за всичко — за мечтата, на която се наслади през периода ѝ на нужда; за надеждите, които пропиля; за физическата болка, която изпитваше тя; за емоционалното мъчение, което преживяваха и двамата.
„Ти ѝ го причини”.
По времето, когато спа с нея, той беше дълбоко убеден в положителния резултат. Сега, от друга страна, стъпил здраво на твърдата, воняща земя на реалността? Не си струваше. Дори и вероятността малкото да се роди здраво, не си струваше. Най-тежко беше да я гледа как страда.
Внесе я в къщата с надеждата, че няма да се озове пред голяма публика. Просто искаше да ѝ спести всичко, включително и преминаването пред тъжните, притеснени лица.
За щастие наоколо нямаше никой. Куин изкачваше стъпалата по две наведнъж, и като стигна до втория етаж, се озова пред широко отворената двойна врата на кабинета на Рот и изпсува. Но пък краля беше сляп. Само Джордж изръмжа за добре дошли, но Куин го подмина, устремен към спалнята на Лейла. Отвори вратата с ритник и откри, че догена вече бе почистил стаята, леглото беше оправено, чаршафите несъмнено бяха подменени, на масата имаше сложен букет свежи цветя. Изглежда не само той искаше да помогне с каквото може.