И въпреки това, сякаш с детски глас, той заговори:
— Накарай го да спре!
Все едно Блей можеше да сътвори чудо. И наистина го направи. Блей разтвори широко ръцете си и предложи на Куин единствената утеха, която някога бе познал.
— Накарай го да спре!
Тялото на Блей се разтресе когато Куин повтори думите. През всичките тези години беше ставал свидетел на многото му настроения в различните ситуации. Но никога не го беше виждал такъв. Никога не бе изглеждал напълно и безвъзвратно съсипан.
Изглеждаше изгубен, като дете.
Макар че имаше нужда да стои далеч от всякакво емоционално обвързване, ръцете му се разтвориха от само себе си. Куин пристъпи към него. Боецът изглеждаше някак си по-малък и крехък от обикновено. И ръцете, които се увиха около кръста на Блей, просто се отпуснаха, сякаш мускулите бяха лишени от силите си.
Блей крепеше двамата изправени. Очакваше Куин бързо да се отдръпне. Обикновено не можеше да понесе сближаването, освен по време на секс, за повече от секунда. Ала сега Куин стоеше. И сякаш бе готов да остане на прага на хола завинаги.
— Ела тук, — каза Блей, издърпа мъжа вътре и затвори вратата. — Седни на дивана.
Куин го последва и за разлика от друг път, краката му не стъпваха уверено, а се влачеха по пода.
Настаниха се с лице един към друг на дивана и коленете им се опряха. Блей погледна нагоре и тъгата, излъчвана от приятеля му, го докосна толкова дълбоко, че не успя да се спре и ръката му се пресегна и поглади черната коса…
Внезапно Куин се сгуши до него, просто се строполи, сгънат на две, в скута на Блей. Част от съзнанието на Блей разбираше, че територията е опасна. Сексът беше едно — макар последиците да му се отразяваха много зле. Но спокойствието, когато бяха заедно, можеше да бъде разрушително. Точно затова изхвърча от спалнята предния ден.
С малката разлика, че тази вечер той контролираше положението. Куин бе този, който търсеше утеха, и Блей можеше да го отблъсне или да му я предложи, в зависимост от чувствата си: да разчиташ на някого нямаше нищо общо със задоволяването на нуждите.
На Блей можеше да се разчита. От него се излъчваше спокойствие и контрол. С него нямаше как да пропаднеш в бездната. И ако някой го знаеше със сигурност, това бе самия той. Господ бе свидетел на всичките години, които бе прекарал на дъното.
— Бих направил всичко, за да променя случилото се, — каза Блей, галейки гърба на Куин. — Неприятно ми е, че минаваш през това…
Думите бяха излишни. Останаха дълго така, а тишината в стаята започна да оформя пашкул около тях. От време на време античния часовник над камината иззвъняваше, а доста по-късно капаците на прозорците започнаха да се спускат.
— Иска ми се да можех да направя нещо, — каза Блей, когато стоманените панели се затвориха със щракане.
— По-добре тръгвай.
Блей се направи, че не го чува. Истината не беше нещо, което искаше да споделя, но в действителност нищо не можеше да го помръдне от мястото му — нито диви коне, нито насочени оръжия, ни пожарникарски маркучи или развилнели се слонове, дори заповед от краля нямаше да го накара да си тръгне. Една част от него беснееше срещу истината. Не заради Куин, а заради собственото му сърце. Бедата бе, че трудно можеше да спориш със собствената си природа — и сега го научаваше от първа ръка. Осъзна го, когато скъса със Сакстън; когато призна пред майка си; осъзнаваше го и сега, в този момент.
Куин изстена, надигна се и разтърка очи. Отпусна ръцете си и разкри зачервените си бузи и очи — плачът не бе причината. Несъмнено натрупаните през десетилетията сълзи се бяха излели предната нощ като сълзи на облекчение, че бе спасил живота на един баща. Дали не беше осъзнал през същата нощ, че Лейла не се чувства добре?
— Знаеш ли кое е най-трудното? — попита Куин и сега звучеше повече като себе си.
— Кое? — Изборът беше голям.
— Видях бебето.
Косъмчетата по врата на Блей се изправиха.
— За какво говориш?
— Нощта, в която Бранителите на честта дойдоха за мен и почти не умрях, сещаш ли се?
Блей се покашля леко — спомена беше студен и ярък, сякаш случил се преди броени часове. И въпреки това гласа на Куин звучеше спокойно, все едно говореше за нощ в клуба или нещо такова.