— А, да, спомних си. — „Оказах ти първа помощ на пътя”, помисли си той.
— Озовах се в Небитието… — Куин се намръщи. — Добре ли си?
„Да бе, точно така, супер съм”.
— Извинявай. Продължавай.
— Отидох там. Искам да кажа, бях като… ами, като това, което си чувал. Всичко е бяло. — Куин разтри лицето си отново. — Съвсем бяло. Навсякъде. Имаше врата и аз се приближих към нея — знаех, че ако натисна бравата, щях да се озова вътре и никога повече нямаше да се върна. Пресегнах се напред… и тогава я видях. На самата врата.
— Лейла? — прекъсна го Блей, който имаше усещането, че са го проболи в гърдите.
— Дъщеря ми.
Дъхът на Блей секна.
— Твоята…
Куин извърна поглед.
— Тя имаше… руса коса. Като на Лейла. Но очите ѝ… - Той докосна Блей. — …те бяха моите. Когато я видях, ръката ми се спря и внезапно отново се върнах на земята, там, отстрани на пътя. След това не си спомням какво стана. Но после, доста по-късно, Лейла изпадна в период на нужда и дойде при мен, и всичко си дойде на мястото. И аз си помислих, че така е писано. Съдба, нали се сещаш. Ако не беше така, никога не бих легнал с Лейла. Направих го само защото знаех, че ще имаме малко момиченце.
— Исусе Христе.
— Макар да се оказа, че през цялото време съм грешал. — За трети път разтърка лицето си. — Напълно съм грешал — и наистина ми се иска да не бях тръгнал по този път. Най-голямото съжаление в живота ми — не, всъщност второто по значение.
Блей се зачуди кое ли беше по-лошо от сегашното положение на приятеля му. „Какво ли мога да направя?”, питаше се той. Очите на Куин търсеха погледа му.
— Наистина ли искаш да ти кажа?
Очевидно му отговори на глас:
— Да, искам.
Ръката на Куин, с която държеше обикновено кинжала, докосна лицето на Блей.
— Сигурен ли си?
Внезапно настроението се смени. Трагедията още присъстваше в мислите на двамата, но силното сексуално привличане се настани между тях за един удар на сърцето. Погледа на Куин изгаряше и устните му се нацупиха.
— Точно сега… имам нужда от опора. Не знам как да го обясня другояче.
Тялото на Блей отвърна моментално, кръвта му закипя, члена му се започна да се втвърдява и да расте.
— Позволи ми да те целуна, — дрезгаво заговори Куин и се наведе. — Знам, че не заслужавам, но те моля… поне това може да направиш за мен. Нека те почувствам…
Устата на Куин докосна нежно неговата. И отново. Очаквайки повече.
— Ще ти се моля. — Последваха още ласки от опустошителните му устни. — Ако е нужно. Не ми пука, ще се моля…
Не беше необходимо. Блей позволи да отметне главата му назад, така че да има повече място за действие, а ръката на Куин нежно и в същото време доминиращо наместваше лицето му. Устните им се срещнаха, бавно, упояващо, безмилостно.
— Пусни ме в теб отново, Блей…
Глава 39
Асейл се прибра у дома половин час преди разсъмване. Паркира Рейндж Роувъра в гаража и изчака вратата да се затвори плътно, преди да слезе от колата.
Винаги се бе считал за интелектуалец — и то не в смисъла, който глимерата влагаше в думата, когато ставаше въпрос за някой с високо самомнение, който говореше префърцунено за литература, философия или духовни въпроси. Той притежаваше много повече: в живота съществуваха много малко неща, за които не можеше да приложи разсъжденията си и не можеше да си обясни в тяхната цялост.
Какво, по дяволите, правеше тази жена в дома на Бенлоиз? Беше ясно, че е професионалистка, като се вземеше предвид екипировката и познанията, а и подхода ѝ при нахлуването в къщата. Подозираше, че тя или разполага с план на къщата, или е ходила там и преди. Толкова ефективно. Толкова решително. А и той бе достатъчно квалифициран, за да прецени: през цялото време, докато тя беше вътре, я следваше, промъкнал се като призрак през прозореца, отворен от нея, притаен в сенките. Следеше я в гръб.
Едно обаче не разбираше: що за крадец би си навлякъл неприятности да влезе в охранявана къща, да открие сейфа, да го разбие, да открие малко преносимо състояние… и да не отмъкне нищо? Защото той видя всичко, до което тя имаше достъп. И веднага щом тя излезе от кабинета, той се показа, отмести рафта от секцията, както бе направила и тя, и използва своето фенерче, за да надникне в сейфа. Само за да открие, че тя бе оставила всичко на мястото му.