— Това, че са зле въоръжени, не означава, че не са дошли да ви избият.
— Тогава защо ще носят парите?
— Може да са тръгнали за друга сделка.
— Както вече казах, сумата беше исканата и нито пени повече.
Внезапно Асейл им заповяда да влязат в къщата и о, какво облекчение изпита, когато вдиша чистия въздух. Защитните прегради бавно се спуснаха над всички прозорци и оставиха лъчите на настъпващото утро навън, а той отиде до бара с виното, извади трилитрова бутилка Bouchard Pиre et Fils 2006 от Монтраше и издърпа корковата тапа.
— Ще се присъедините ли?
— Ама разбира се.
Той седна с три чаши и бутилката около кръглата маса в кухнята. Напълни трите чаши и подели шардонето с двамата си съдружници. Но не предложи на братовчедите от кубинските си пури. Бяха твърде ценни. За щастие отнякъде се появи пакет цигари и тримата седнаха заедно, запалиха по цигара и отпиваха блажени глътки от острите като бръснач ръбове на неговите чаши Бакара.
— Без убийците да проявят агресия, — мърмореше си той, отмяташе глава назад и издишаше нагоре, а синия дим се издигаше над главата му.
— И носеха точната сума.
Доста след това той насочи погледа си право напред.
— Възможно ли е Обществото на лесърите да се опитва да се намеси в бизнеса ми?
Кор седеше сам на светлината на свещта. Складът тънеше в тишина, войниците му още не се бяха прибрали у дома, а отгоре не се чуваха никакви стъпки — нито на хора, нито на сенки, нито някакви други. Въздухът бе студен; бетонния под отдолу също. Всичко плуваше в мрак, с изключение на малкия кръг златна светлина, в чиито край бе застанал. Една мисъл дълбоко в съзнанието му се опитваше да му припомни, че зората наближава опасно. Имаше и още нещо, нещо, което трябваше да е запомнил. Но през гъстата мъгла, обвила мислите му, нищо не можеше да изплува на повърхността.
С очи, фокусирани върху тънкия пламък пред него, той си припомняше събитията от изминалата нощ отново и отново.
Може би имаше частица истина в мисълта, че е открил имението на Братството и не всичко беше пълна заблуда. Беше проследил мерцедеса до провинцията километър по километър, без да има конкретен план какво щеше да направи, когато колата спре… когато изведнъж сигнала, излъчван от неговата кръв, течаща в тялото на Избраницата не само че изчезна, но и бясно промени посоката си, като топка, хвърлена срещу стена, променя траекторията си. Объркан, той се лута известно време, дематериализира се тук и там, напред и пак назад — и не след дълго го обзе странно мъртвешко усещане, все едно кожата му бе антена за опасности и бе прегряла от непосредствената близост на болката. Заотстъпва и се озова в подножието на планината, и макар навън да грееше ярката и чиста луна, контурите на възвишенията му изглеждаха замъглени, размити и неясни.
Това трябваше да е мястото, на което се подвизаваха. Може би горе на върха. Може би долу в закътания край.
Нямаше друго обяснение — в крайна сметка братята живееха с краля, който ги защитаваше… така че несъмнено бяха взели предпазни мерки, непознати за останалите, и сигурно притежаваха технологии, както и мистични припаси, които иначе не можеха да се намерят свободно.
Френетично бе обиколил района, няколко пъти дори се озова до основата на планината, усещайки само пречупения сигнал и злокобния страх. Беше заключил, че тя се намира някъде сред тази огромна, необятна местност: би трябвало да я усети, ако преминеше от другата страна, в каквато и да е посока, а ако наистина бе преминала от другата страна, струваше му се разумно да се е оттеглила в свещения си храм, в паралелното измерение, или не дай си боже, ако беше умряла, отразеното ехо на собствената му кръв щеше да изчезне.
Неговата Избраница беше някъде там.
Завръщайки се в склада, в настоящето, на мястото, където се намираше, Кор бавно потриваше длани, а мазолите му се триеха звучно и нарушаваха тишината. Отляво, на края на светлината от свещта, оръжията му бяха наредени едно до друго — кинжалите, пистолетите, и любимата му коса внимателно бяха подредени върху купчината парцали, които той разхвърля, веднага щом избра подходящото място на пода.
Фокусира се върху косата и зачака да му заговори: тя често го правеше и кръвожадността ѝ винаги беше в синхрон с агресията, течаща във вените му — агресия, която определяше неговите мисли и го мотивираше да действа. Очакваше я да му каже да атакува леговището на Братството, където се подслоняваха техните женски и където спяха малките им.