Мълчанието бе тревожно.
Всъщност, предпоставката за пристигането му в Новия свят бе желанието да натрупа сила, и най-големия и дързък израз на това му желание бе да свали престолонаследника — така че, естествено, работеше в тази насока. И напредваше. Опитът за покушение през есента, който без съмнение подписа смъртната присъда на войниците му и неговата, бе тактически ход, който почти довърши войната, преди още да се е разразила. И постиженията му с Елан и глимерата популяризираха намеренията му, като едновременно укрепваха връзките му сред аристокрацията.
Ала това, което научи тази вечер…
Какво да направиш, съдба — почти година усърдна работа, и саможертви, и планиране, и битки, бледнееха пред откритието му. Ако предчувствието му беше вярно — а как изобщо можеше да не е — единственото, което трябваше да направи, е да подреди войниците си и да започне обсадата веднага след падането на нощта. Битката се очертаваше епична, а Братството и домовете на Първите семейства ги очакваше трайна разруха, независимо от изхода на сражението.
Предстоеше военен конфликт, достоен за учебниците по история — в края на краищата, последния път, когато кралския дворец претърпя нападение, бе точно когато родителите на Рот загинаха малко преди трансформацията му.
Ето че историята се повтаряше.
Той и войниците му имаха сериозно преимущество, което нападателите от едно време не притежаваха: сега Братството имаше няколко обвързани членове. В действителност, той беше почти сигурен, че всички са обвързани, а това отвличаше вниманието на мъжете от задълженията им както нищо друго. Макар че тяхното основно задължение като лична гвардия на краля бе да охраняват Рот, дълбоко в себе си бяха раздвоени, защото дори и най-силния боец с най-добрите оръжия може да бъде отслабен, ако приоритетите му са разкъсани между двама души.
Още повече, ако Кор или някой от неговите мъже можеше да се докопа само до една от техните шелани, Братството щеше да се огъне — защото другата истина за тях гласеше, че болката, изпитвана от братята им, се превръща в тяхна собствена болка.
Една женска от техните, без значение коя, беше всичко, което се изискваше, и щяха да притежават върховното оръжие. Знаеше го в дъното на душата си.
Застанал в светлината на свещта, Кор потриваше ръцете си бавно, същите ръце, които умееха да боравят с кинжали.
Една женска.
Само от това се нуждаеше.
И тогава щеше да е в състояние да претендира не само за своята половинка… ала и за трона.
Глава 40
Куин беше наясно, че поставя Блей в неудобно положение. Заради чукането от съжаление. Но, Господи, като погледнеше в тези сини очи, проклетите му бездънни сини очи, готови да го приемат както преди… само това се въртеше в главата му. И да, технически се водеше секс, заради начина, по който желаеше тялото му, и особено една част от него. Ала зад секса се криеше много повече. Не можеше да го опише с думи; боравенето с изразните средства не му се отдаваше. Започна с целувката, защото искаше да усети връзката помежду им. Искаше да покаже на Блей какво има предвид, от какво се нуждае и защо е важно за него: имаше усещането, че целия му свят се срива, и евентуалната загуба на бебето щеше да боли много дълго.
И все пак да бъде с Блей, да усеща жегата, родена от допира помежду им, беше като обещание за изцеление. Дори и да траеше само докато бяха заедно в стаята, пак го искаше и копнееше, а после си припомняше моментите помежду им.
— Моля те, — прошепна той.
Само дето не даде възможност на Блей да отговори. Езикът му се изви като змия и облиза устните на другия мъж, плъзна се в устата му и я завладя. Отговорът на Блей не закъсня и той позволи на Куин да го притисне към възглавниците на дивана.
Две неясни мисли минаха през главата на Куин: вратата беше само затворена, но не и заключена, и той се погрижи за това, като с мисълта си завъртя месинговата топка и заключи. Следващата му мисъл бе, че не може да си позволят да опустошат стаята. Едно бе да остави спалнята си като разрушена от водородна бомба. Но тази стая беше за общо ползване, подредена красиво, с копринени възглавници и модерни завеси, и още много предмети, които изглеждаха лесни за трошене, късане, и не дай си боже, за цапане с петна. Освен това вече беше потрошил Хамъра си, изора градината със самолета, а после спалнята му сякаш беше мината през блендер. Така че лимита му за разрушения за тази година вече беше надхвърлен…