Обикновено Куин бе готов да изчезне веднага след това, но когато връхлитащите го вълни най-после утихнаха, той се чувстваше изцеден, ръцете му се свлякоха на пода, коленете му омекнаха и главата му се отпусна. Като пресметнеше и най-малките детайли, това сигурно бе най-върховния оргазъм в целия му живот. Вторият неповторим оргазъм след онзи, който изпита миналата вечер.
— Не мога да мърдам, — едва избоботи.
Смехът на Блей беше дълбок и секси.
— Изглеждаш малко изцеден.
— Може ли да върна услугата?
— Можеш ли да вдигнеш главата си?
— Още ли е закрепена към тялото ми?
— От това, което виждам, да.
Блей се изсмя отново, а Куин вече знаеше какво иска да направи — и донякъде остана изненадан от себе си. Въпреки многобройните си сексуални експерименти, никога не беше позволявал да го чукат. Просто нещата не се случваха така. Той беше завоевателят, той вземаше, той контролираше положението и запазваше превъзходството си. И никак не се интересуваше да предлага задника си. Ала сега го искаше. Имаше обаче един малък проблем — буквално не можеше да мърда. Всъщност имаше и още нещо — как щеше да каже на Блей, че е девствен?
Наистина го желаеше. И ако се стигнеше дотам, искаше Блей да знае предварително. По някаква причина чувстваше, че е важно.
Изведнъж лицето на Блей се озова пред погледа му, и божичко, боецът беше красив, руменина покриваше бузите му, очите му блестяха, масивни рамене скриваха всичко зад него. Усмивката му беше адски секси, толкова самодоволна и самоуверена — сякаш на Блей му беше напълно достатъчно, че бе подарил върховно удоволствие на някого и не изпитваше нужда самия той да свърши. Но това не беше честно.
— Не мисля, че скоро ще помръднеш, — каза Блей.
— Може би. Но мога да си отворя устата, — отвърна Куин мрачно. — Почти толкова широко, колкото и ти.
Унесен в мисли след зверския оргазъм, който подари на Куин, Блей съвсем забрави за собственото си тяло. Работата бе, че след толкова години, в които получаваше само откази, сега изпитваше страшна тръпка, осъзнал надмощието си над другия мъж; в момента той определяше темпото и водеше Куин на онова еротично и уязвимо място, където усещанията бяха много по-силни, отколкото с всеки друг преди него. Точно това се случи.
Вече знаеше как изглежда и звучи Куин, когато свършва, и можеше да каже без да преувеличава, че досега не беше виждал приятеля си толкова превъзбуден, изтегнат на килима, докато мускулите на врата му се напрягаха, коремните плочки се стягаха и таза му се движеше рязко. Оргазмът на Куин продължи буквално двайсет минути. А после просто остана да лежи безмълвен. До този момент Блей не беше забелязвал постоянния цинизъм на лицето на Куин — сбърченото чело, сарказма, изкривил устата му, челюстта, която никога, нито за миг не се отпускаше. Сякаш всички гадости, причинени от семейството му, бяха изкривили завинаги чертите на лицето му.
Не беше съвсем вярно. По време на оргазъма, и сега, когато се поуспокоиха, не се забелязваше никакво напрежение. Лицето на Куин изглеждаше… толкова по-младо, без следа от предразсъдъци, и Блей се зачуди как досега никога не се беше замислял за възрастта му.
— Е, ще ми дадеш ли нещо да смуча, докато се възстановявам? — попита Куин.
— Какв…?
— Казах, че съм жаден. Искам нещо за смучене. — Куин захапа долната си устна и ярко белите му зъби се забиха в плътта. — Ще ми помогнеш ли?
Очите на Блей се завъртяха учудено.
— Аха… мога да ти помогна.
— Тогава ми покажи как сваляш панталоните си.
Блей се изправи толкова бързо на крака, че опроверга законите на физиката, и докато събуваше обувките си, ръцете му трепереха, опитвайки се да разкопчаят панталоните. Оттам нататък нещата се развиха бързо. През цялото време, докато правеше стриптийз, Блей не откъсваше поглед от Куин. Гледаше как отново се възбужда и пениса му се втвърдяваше въпреки случилото се преди малко, здравите му бедра се стягаха и таза му се въртеше, а под опънатата мургава кожа на стегнатия му корем се виждаше всяко потрепване.
— О, да… — изсъска Куин, зъбите на горната му челюст се издължиха и ръката му обхвана пениса, галейки го бавно и продължително. — Така те искам.