Блей задиша учестено и сърдечния му ритъм стигна тавана, когато разноцветните очи на Куин се спряха на слабините му.
— Ето това искам, — изръмжа мъжкаря, пусна своя пенис и протегна двете си ръце.
За секунда Блей не беше сигурен как ще се нагласят в тази поза. Куин лежеше успоредно на дивана, така че нямаше много място…
Коварно ръмжене раздра въздуха, когато Куин сви пръстите си — сякаш нямаше търпение да сграбчи онова, което искаше.
Майната му на предварителното планиране.
Коленете на Блей се подчиниха на повика, свиха се и нагласиха тялото му надолу към главата на Куин. Оттам Куин пое нещата в свои ръце. Дланите му се плъзнаха, сграбчиха пениса и придърпаха, и преди Блей да се усети, едното му коляно беше преместено зад главата на Куин, а другия му крак се озова чак до ханша на приятеля му, отместен встрани.
— О… мамка му… — изръмжа Блей, усетил пениса си между устните на Куин.
Тялото му се премести напред, докато не се озова проснат на възглавниците на дивана, и тогава усети, че всъщност има голямо предимство. Стисна здраво дивана с ръце, разпредели тежестта си между коленете, краката и дланите… и започна да чука бясно любимата уста на Куин. Другият мъж го пое целия, дори когато Блей разгъна коленете си и се отпусна с цялото си тяло. Пръстите на Куин се забиваха в задника му, а невероятното духане, и… божичко, пиърсинга на езика, чиято топчица влизаше в пениса му след всяко засмукване… Блей усети, че в него се надига същия мощен оргазъм като на Куин. И все пак, някъде дълбоко в съзнанието си, се зачуди дали не причинява болка на приятеля си. Както вървеше, щеше да свърши право в стомаха на мъжа, за бога…
Беше твърде късно, за да се притеснява за това. Тялото му надделя и се разтърси от серия мъчителни спазми, преминали по целия му гръбнак чак до краката. И тъкмо когато излезлите от контрол усещания започнаха да отшумяват, светът се изкриви пред него, сякаш чувството му за равновесие се беше изпарило заедно с…
Не, светът си беше наред. Просто Куин го надигна от пода, измъкна се изпод тялото му и сега се нагласяше зад него…
Куин проникна със скоростта на светкавица и другия мъж изстена толкова силно, че сигурно го чуха чак в Канада. Пронизващият писък накара Куин да се намръщи, въпреки напрежението и удоволствието. Дори успяха да разместят дивана. Все тая. Ако случайно счупеха проклетата мебел, щеше да купи нова; сега нищо не можеше да го спре.
Ритъмът беше като наказание, и в този случай Блей не само заслужаваше разплата, но дори си я просеше. С всеки тласък лицето му се притискаше по-силно към възглавниците; с всяко отдръпване не можеше да си поеме дъх; после пак го притискаха и всичко се повтаряше отново.
Блей намести краката си, така че Куин да проникне още по-дълбоко, и смътно забеляза, че бяха изблъскали дивана на една страна, но честно казано не му пукаше, стига да не го избутат чак в коридора. В последния момент, точно преди да свърши отново, той се осъзна за миг и грабна панталоните си, издърпа боксерките от тях и…
Ръката на Куин се пресегна, взе боксерките „Келвин Клайн” и направи всичко, за да задържи разлялата се сперма. Миг по-късно тялото на Блей бе повдигнато от дивана, така че да застане на колене. Куин успя да хване всичко, стискайки здраво главата на пениса му, която продължаваше да тупти…
Свършиха едновременно и виковете им се разнесоха в стаята. Замаян от оргазма, Блей погледна нагоре. В голямото старомодно огледало, закачено между двата прозореца отсреща, видя двамата, все още съединени… и гледката го накара да свърши още веднъж.
По някое време тласъците се забавиха; ритъма на сърцата им се укроти и двамата дишаха по-леко. Продължи да наблюдава в оловното огледало как Куин затваря очи и навежда главата си. Доближи я до гърлото му и Блей усети най-нежния допир. От устните на Куин. После свободната ръка на мъжа се плъзна около тялото му към гърдите на Блей…
Куин замръзна. Отмести се рязко. Отдръпна устните и ръката си.
— Съжалявам, съжалявам. Аз… знам, че не искаш подобни неща от мен.
Лицето на мъжа се промени и доби нормалното си цинично изражение. Блей се почувства ограбен и въпреки това не можеше да му каже отново да се приближи. Куин имаше право — в мига, в който проявеше нежност, Блей изпадаше в паника.
Двамата се отдръпнаха толкова бързо, че Блей не успя да се наслади на усещането за пълнота и притежание. Макар че наистина беше дошъл момента, в който да сложат край. Куин се покашля.