— Ъ… искаш ли да…
— Аз ще се погрижа, — измрънка Блей и отмести ръката на Куин, като сам притисна боксерките към слабините си.
По време на секса тишината в стаята навяваше интимност. Сега просто засилваше шума от движенията на Куин, който се опитваше да обуе кожените си панталони. Майната му.
Отново попаднаха в заешката дупка. Докато се чукаха, усещанията бяха толкова силни и завладяващи, че за тях не съществуваше нищо друго. Обаче след това, Блей усети тялото си замръзнало, някои места по него тупкаха, краката му бяха отмалели и омекнали, съзнанието му беше замъглено…
Нищо не беше сигурно. В никакъв случай.
Насили се да се изправи, събра дрехите си възможно най-бързо и грабна обувките. През това време Куин издърпа дивана на мястото му и внимателно нагласи краката върху вдлъбнатините, които се бяха образували на килима. Подреди и разхвърляните възглавници. Изпъна събрания ориенталски килим. Все едно не беше се случило. С изключение на боксерките, които Блей стискаше в юмрука си.
— Благодаря ти, — каза тихо Куин. — Аз, ъ..
— Аха.
— Ами… мисля да вървя.
— Да.
Това беше. Вратата се затвори зад него. Оставен сам, Блей реши, че има нужда от душ, още храна и после сън.
Вместо това, той остана в хола на втория етаж, загледан в огледалото, припомняйки си какво беше видял. В главата му се въртеше смътна мисъл, че не можеше да продължават да го правят. Не беше безопасно за емоционалното му състояние; всъщност бе равносилно с това да държиш ръката си над запалена горелка отново и отново, само че всеки път, щом преместиш дланта си над пламъка, да намаляваш разстоянието между плътта и изгарящия огън. Рано или късно се появяваха изгаряния трета степен и всъщност те бяха най-малкия проблем. Докато се усетиш и цялата ти ръка избухваше в пламъци.
Мина известно време и той спря да мисли за самосъхранението си. Все пак точно заради него започна всичко. И сега трябваше да спре.
Блей прокара ръка през косата си. Погледна към затворената врата и сви вежди, а съзнанието му кипеше ли, кипеше. Миг по-късно той стана и бързо излезе от стаята.
После се затича.
И след това хукна с всички сили.
Глава 41
Беше около десет сутринта, когато Трез тръгна към ресторанта „При Сал“. Пътят от апартамента в Комодор до симпатичното заведение за хранене на брат му не беше дълъг, само на десет минути, и имаше доста свободни места на паркинга, когато пристигна.
И все пак мястото не отвори врати, дори на хората от кухнята, за да се подготвят, до един на обяд.
Докато вървеше към входа, ботушите му скърцаха в снега, почти очакваше кодът, който отключваше отвътре, да не проработи; Ай Ем не се беше прибрал вечерта и като се вземе предвид, че онези духачи в Съ-Хийб не бяха разбрали, че момчето му е роднина, имаше само едно място, където брат му можеше да бъде: след две кани кафе и доста проверки на часовника си, Трез разбра, че ако иска да се успокои, ще трябва да тръгне към другия край на града.
Супер. Комбинацията не беше сменена.
Все още.
Отвътре мястото беше в остарелия стил на Рат Пак*, леко модернистична интерпретация на ерата, в която се харесваха Питър Лоуфорд** и „Чеърмен ъф дъ борд“***: антре с черно-червен тапет водеше към рецепцията, където се оставяха връхните дрехи, стоеше облечената в ретро стил хостеса и се виждаше бюрото на касиера. Отляво и отдясно бяха двете главни зали, и двете в черно и червено кадифе и кожа, но това не бяха местата, където обикновените младежи, политици и заможни хора сядаха. Въпросното място беше барът по-нататък, място с дървена изолация, червена кожена тапицерия на мебелите до стените и по време на точните часове, облечен в смокинг барман зад деветметровия дъбов плот, където сервираше само най-доброто.
Като тръгна с решителна крачка към задименото барно пространство, Трез мина покрай далечния край на наредените на пет реда бутилки и удари мърдащата се вратичка. Докато си проправяше път в кухнята, миризмата на босилек и лук, на риган и червено вино, го информира колко точно притеснен беше Ай Ем.
Със сигурност мъжът беше пред шестнайсет-делната фурна в далечния край на стената, пред него пет големи врящи тенджери — и как иначе, можеше да се обзаложи, че във фурните също имаше неща. Междувременно дървени дъски за рязане бяха наредени върху стоманените плотове без нито едно петно, мъртвите глави на различни видове чушки се търкаляха наоколо до много острите ножове, използвани по-рано.