Десет кинта, за да познае за кого си беше мислил, докато бе рязал нещата.
— Ще говориш ли изобщо с мен? — рече Трез на гърба на брат си.
Ай Ем се премести към другата тенджера, вдигна капака с бяла ръкохватка, бръкна с огромна решетеста лъжица и разбърка бавно.
Трез се наклони на една страна и си придърпа чисто столче без облегалка. Като седна, разтри ръце в бедрата си нагоре-надолу.
— Ехо?
Ай Ем се придвижи към следващата тенджера. И после към другата. За всяка имаше отделна лъжица, с която да се проверява ястието и брат му внимаваше да не смесва вкусовете.
— Виж, съжалявам, че не съм бил, когато си се отбил в клуба снощи.
Всяка вечер Ай Ем отиваше за малка проверка в „Желязната маска“ след като затвореше „При Сал“.
— Имах малко работа.
По дяволите, да, разбира се, че имаше. На кукличката с гаджето й самохвалко й беше отнело цяла вечност да слезе от колата му, когато я беше докарал до къщата й — накрая я беше изпратил до вратата, отвори й и всичко останало, само оставаше да я преведе през вратата. Когато се беше върнал в БМВ-то си, бе натиснал газта, сякаш беше оставил бомба там и докато летеше към „Желязната маска“, всичко, което чуваше в главата си, бе гласът на Ай Ем.
Не може да продължаваш така.
Ай Ем се обърна точно в този момент, скръсти ръце и се подпря на фурната. Бицепсите му бяха големи, като за начало, но притиснати така, обтягаха здраво ръкавите на черната тениска, която носеше.
Очите му с форма на бадем бяха полуотворени.
— Мислиш, че съм ядосан, задето те е нямало, когато съм бил в клуба? Наистина. А не защото ме остави да се разправям с Анс Лай или някоя такава тъпотия.
Ииииии ето, че се започна.
— Не мога да се видя с никого от тях очи в очи, знаеш това, — Трез вдигна ръце в жест „какво да правя“. — Ще опитат да ме накарат да се върна с тях и после какъв избор имам? Да се бия? Ще свърша като убиец и после какво?
Ай Ем разтри очи, сякаш имаше главоболие.
— Сега изглежда сякаш подхождат дипломатически. Поне с мен.
— Кога се връщат?
— Не знам… и точно това ме изнервя.
Трез се напрегна. Идеята, че свежият му като краставичка брат беше притеснен, го накара да се чувства сякаш нож бе опрян в гърлото му.
И все пак чудесно знаеше колко опасни можеха да бъдат тези хора. Съ-Хийб бяха значително миролюбива нация, решена да стои далеч от битките с Обществото на лесърите и далеч от досадните човеци. Начетени, високо интелигентни и духовити, като цяло бяха много приятни хора. Стига да не си в черния им списък.
Трез огледа тенджерите и се зачуди какво месо имаше в тези сосове.
— Още си изплащам дълга към Рив, — изясни той. — Така че това задължение ми е приоритет.
— Вече не и за Съ-Хийб. Анс Лай каза, цитирам: време е.
— Няма да се върна там, — срещна очите на брат си. — Това няма да стане.
Ай Ем отново се обърна към тенджерите, разбърка във всяка с предназначената лъжица.
— Знам. Затова готвя, опитвам се да измисля как да се измъкнем от това.
Боже, обичаше брат си. Дори вбесен, той се опитваше да помогне.
— Съжалявам, че изчезнах така и те оставих да се разправяш с това. Наистина. Не беше честно, аз просто… да, не мислех, че е безопасно да съм в една стая с този тип. Много съжалявам.
Огромната гръд на Ай Ем се повдигна и спадна.
— Знам, че е така.
— Мога просто да изчезна. Това би разрешило проблема.
Макар че, човече, направо би го убило да остави Ай Ем. Работата беше, че ако офейкаше от Съ-Хийб, нямаше да може да го види отново. Никога.
— И къде ще отидеш, — изтъкна Ай Ем.
— Нямам представа.
Добрите новини бяха, че Съ-Хийб не обичаха да си имат вземане даване с Обединените Кралства. Без съмнение дори само появата им в неговия апартамент и този на Ай Ем бе травмираща, дори висшият жрец да се беше дематериализирал на терасата. Да се разправя директно с хора? Да е около тях? Главата на Анс Лай би експлодирла.
— И каква ти беше работата? — попита Ай Ем.