Чудесно. На почти също толкова „весела“ тема.
— Отидох да проверя тази складова сграда, — заувърта той. Но хайде, сякаш щеше доброволно да спомене мацката и гаджето й?
— В един през нощта?
— Направих оферта.
— Колко?
— Милион и четиристотин. Исканата цена е два милиона и половина, но няма начин да ги вземат. Мястото е пусто от години и си личи, — макар че… дори докато го казваше, трябваше да признае, че беше усетил нечие присъствие там. И все пак може би това беше просто трик, породен от напрежението. — Предполагам, че ще свалят отново до два, ще им подхвърля един и шестстотин и ще си стиснем ръцете за милион и седемстотин.
— Сигурен ли си, че искаш да се заемем с това точно сега? Освен ако не се появиш на мястото със съоръженията ти за съвкупление в готовност, проблемът със Съ-Хийб само ще ескалира.
— Ако се стигне до това, тогава ще му мисля.
— Когато се стигне, — поправи го Ай Ем. — Със сигурност е „когато“. И знам какво е станало на задния паркинг, Трез. С мъжа и онази жена.
Ама раааазбира се, че знаеше.
— Да не гледаш записите или нещо такова?
Проклети охранителни камери.
— Аха.
— Овладях ситуацията.
— Точно както овладяваш ситуацията със Съ-Хийб. Идеално.
Гневът се прокрадна, Трез се приведе напред.
— Искаш ли да си на мое място, скъпи братко? Бих искал да видя как ти ще се справиш с тези глупости.
— Нямаше да ходя да чукам курви, това със сигурност. Което ме кара да се замисля… брокерът ни не е ли жена?
— Майната ти, Ай Ем. Наистина.
Трез метна столчето и излезе с тежка крачка от кухнята. Имаше си достатъчно проблеми, за Бога… нямаше нужда от Господин Началник с уменията на Джулия Чайлд****, който да подкрепя всички тези неща с дванадесет различни тенджери…
— Не може да продължаваш да отлагаш това, — извика Ай Ем зад него. — Или да се опитваш да го скриеш между краката на безброй жени.
Трез спря, ала очите му останаха насочени към изхода.
— Просто не можеш, — заяви твърдо брат му.
Трез се завъртя. Ай Ем беше до бара, движещите се вратички се люлееха до него, така че се получаваше лека игра със светлината — тъмно, светло, тъмно, светло. Всеки път, когато светлото се появеше, изглеждаше сякаш брат му имаше ореол около цялото си тяло.
Трез изпсува.
— Просто искам да ме оставят на спокойствие.
— Знам, — Ай Ем разтри главата си. — И честно казано не знам какво да направя. Не мога да си представя да живея без теб, нито пък искам да се връщам там. Обаче и нямам други идеи.
— Тези жени… нали знаеш, тези, които аз… — Трез се поколеба. — Не мислиш ли, че свършвам с тях?
— Ако не е така, — каза Ай Ем сухо, — не виждам защо се хабиш с тях.
Трез нямаше как да не се усмихне мъничко.
— Не, имам предвид със Съ-Хийб. Толкова съм далеч от девствеността, колкото си и ти на този етап, — макар че той поне не беше достигал до ниво животинска ферма. — И по-лошото? Всички са били англичани — повечето хора. Това трябва да ги е отвратило. Става дума за дъщерята на кралицата.
Докато Ай Ем се мръщеше сякаш не беше обмислил напълно идеята, Трез видя лъч надежда.
— Не знам, — беше отговорът. — Може това да проработи, но все пак си излъгал Нейно Величество за това какво иска и от какво има нужда. Ако решат, че си посрамен, може просто да решат да те убият като наказание.
Все едно. Първо ще трябва да го победят.
Ядосан, Трез приведе глава и изгледа яростно изпод веждите си.
— Ако стане така, ще трябва да се бият с мен. И гарантирам, че няма да завърши добре за тях. В имението на Братството Рот разбра, че кралицата е разстроена още в мига, в който влезе през вратата на кабинета му. Наситеният й аромат бе пълен с острота, надвиснала кисела нотка: тревога.
— Какво има, лийлан? — попита той тревожно, като протегна ръце.
Макар че не можеше да вижда, спомените му го снабдяваха с мислена картина как тя минава по килима, стройното й атлетично тяло се движи с грация, тъмната й коса се спуска по раменете й, красивото й лице — белязано от тревогата.
Напълно естествено, обвързаният мъж в него искаше да хване и избие каквото я бе разстроило.
— Здрасти, Джордж, — каза тя на кучето му. Като се съдеше по потупванията по пода, първо ретривърът получи малко внимание.