И след това бе ред на господаря му.
Бет седна в скута на Рот, теглото й беше почти нищо за него, тялото й бе топло и живо, докато обвиваше ръцете си около нея и я целуна отстрани по врата, след това по устните.
— Боже, — изръмжа той, когато усети напрежението в тялото й — наистина си разстроена. Какво става, по дяволите?
Дявол да го вземе, тя трепереше. Неговата кралица наистина трепереше.
— Говори ми, лийлан, — каза той, докато я галеше успокоително по гърба. И щеше да се въоръжи и да се втурне в издирване под слънчевата светлина, ако се наложеше.
— Ами, знаеш за Лейла, — каза тя сковано.
Аааах.
— Да, знам. Фюри ми каза.
Когато главата й се опря на рамото му, той я премести леко, така че да я държи като в люлка, опряна в гърдите му — и усещането беше приятно. Имаше моменти, — не много чести, но от време на време — когато се чувстваше по-малко мъж заради неспособността да вижда: някога боец, сега беше заседнал зад бюро. Някога бе свободен да броди където поиска, сега разчиташе на куче да го навигира. Някога абсолютно самодостатъчен, сега се нуждаеше от помощ.
Не беше точно приятно за мъжеството му.
Ала в момент като този, когато тази невероятна жена беше в такова състояние и търсеше него и само него за утеха и сигурност, той се чувстваше силен като шибана планина. Все пак обвързаните мъжки защитаваха своите половинки с всички средства, дори с тежестта от неговото рождено право и този трон, на който трябваше да седи, той все пак оставаше главно хелрен на своята жена.
Тя беше първият му приоритет, дори преди тази кралска глупост. Неговата Бет бе сърцето в гърдите му, същността му до мозъка на костите, душата в тялото му.
— Просто е толкова тъжно, — рече тя. — Толкова ужасно тъжно.
— Отиде ли да я видиш?
— Току-що. Почива си. Имам предвид… на този етап не мога да повярвам, че няма какво да се направи.
— Говори ли с доктор Джейн?
— Веднага щом всички се върнаха от клиниката.
Докато неговата шелан поплака малко, ароматът от сълзите на любимата му като свеж дъжд беше обаче като нож в сърцето му — и не се изненадваше от реакцията й.
Беше чувал, че жените приемаха тежко загубата на дете на друга жена — все пак, как да не съчувстват? Със сигурност можеше да се постави на мястото на Куин.
И о, Боже… идеята Бет да страда по този начин? Или по-лошо, да износи детето и…
Чудесно. Сега самият той се разтрепери.
Рот зарови лице в косите на Бет, вдиша, за да се успокои. Добрите новини бяха, че никога нямаше да имат дете, така че нямаше нужда да се тревожи за това.
— Съжалявам, — прошепна той.
— Аз също. Тежко ми е и за двама им.
Е, той всъщност се извиняваше за нещо напълно различно.
Не че беше искал нещо гадно да се случи на Куин или Лейла, или детето им. Но може би ако Бет видеше тази тъжна реалност, ще си припомни рисковете, които имаше на всяка крачка от бременността…
По дяволите. Това звучеше ужасно. Беше ужасно. За Бога, наистина не искаше това за Куин, и наистина не искаше неговата шелан да е разстроена. За съжаление обаче тъжната истина беше, че нямаше абсолютно никакъв интерес да й направи дете — никога.
И този вид отчаяние караше всеки мъж да си мисли непростими неща.
В момент на параноя, той мислено изчисли годините от преобразяването й — малко над две години. От това, което разбираше, средностатистическата жена вампир получаваше първия си период на нужда около пет години след промяната, след това на всеки десет години или нещо такова. Така че според изчисленията имаха някакво време преди да се наложи да се тревожат за всичко това…
Все пак като нечистокръвна нямаше начин да е сигурен относно Бет. Когато хора и вампири се смесеха, можеше да се случи всичко — и той наистина имаше причина да се тревожи. Беше споменавала все пак деца един или два пъти преди.
Но това със сигурност трябваше да е само хипотетично.
— Е, ще забавиш ли официалното встъпване в длъжност на Куин? — попита тя.
— Да. Сакстън приключи с обновяването на законите, но с Лейла в това състояние? Не е подходящият момент да го въведем в Братството.
— Така мисля и аз.