Двамата замълчаха и докато Рот попиваше този момент, не можеше да си представи живота си без нея.
— Знаеш ли…? — попита той.
— Какво? — в гласа й усети усмивка, онзи тип, който му подсказваше, че имаше идея какво щеше да каже.
— Обичам те повече от всичко.
Неговата кралица се засмя леко и помилва лицето му.
— Никога нямаше да позная.
По дяволите, дори той усети мириса на връзката им, който излъчваше той.
В отговор Рот хвана лицето й с ръце и се приведе напред, намери устните й и я целуна нежно — и не остана така за дълго. Боже, винаги беше така с нея. Всякакъв дребен контакт с нея и преди да се усети, вече имаше ерекция.
Господи, не знаеше как човешките мъже се справяха с това. От това, което разбираше, трябваше да се чудят дали партньорките им са в овулация всеки проклет път, когато правят секс — очевидно не можеха да уловят съществените промени в миризмата на своите женски.
Направо щеше да полудее. Поне когато жена вампир беше в период на нужда, всички знаеха. Бет се намести в скута му, притисна пениса му, което го накара да простене. И обикновено това беше знак за Джордж да отиде до двойните врати и временно да бъде изгонен. Но не и тази вечер. Колкото и да я желаеше Рот, мрачното събитие в къщата приглушаваше дори либидото му.
Преди това беше периодът на нужда на Есен. Сега на Лейла.
Нямаше да лъже, това нещо го дразнеше. Хормоните във въздуха правеха рикоширащ ефект в къща, пълна с женски, влияеха на една и после на друга, на трета в период на нужда, когато се усещаше, че е достатъчно близо до този момент.
Рот погали косата на Бет и отново опря главата на своята кралица в рамото си.
— Не искаш да…
Докато тя остави изречението недовършено, той хвана ръката й и я вдигна, като усети тежкия обвит в олово рубин, който кралицата на расата винаги носеше.
— Просто искам да те прегърна, — каза той. — За мен е достатъчно сега.
Като се намести, тя се опря още по-близо до него.
— Е, и това е хубаво.
Да. Така беше.
И странно ужасяващо.
— Рот?
— Да?
— Добре ли си?
Мина малко време преди да успее да отговори, преди да се увери, че гласът му е спокоен и няма никакъв проблем.
— О, да, добре съм. Наистина добре.
Докато милваше ръката му, неговата шареше нагоре-надолу по нейната и се молеше да бе повярвала… и се помоли това, което се случваше една врата по-надолу в коридора, никога, никога да не им се случва.
Не. Тази криза не беше нещо, с което те двамата щяха да си имат вземане даване.
Слава на Скрайб Върджин.
*Рат Пак — прозвище, с което се означава група актьори и певци от 1950-те и 1960-те години, сред които Франк Синатра, Дийн Мартин и др.
**Питър Лоуфорд — британски актьор от 40-те до 60-те на 20 в.
*** Чеърмен ъф дъ борд“ — американска соул банда от 70-те на 20 в.
****Джулия Чайлд — прочута готвачка
Глава 42
Лейла не спеше, разбира се.
Когато бе казала на Куин да тръгва, наистина бе имала предвид, че не иска да го вижда. Странното беше, че дори като нямаше никого в стаята при нея, не получаваше пристъпи на истерия. Не плачеше. Не проклинаше.
Просто лежеше свита на една страна, умът й, потънал дълбоко в тялото, постоянното усещане на всяка болка и схващане на мускул я подлудяваше. Нямаше как да промени това обаче. Сякаш някаква част от нея бе убедена, че ако само знаеше в кой етап беше, можеше някак да поеме контрол над процеса.
Което, разбира се, беше пълна тъпотия. Както би казал Куин.
Картината как той стои в клиниката, опрял кинжала си в гърлото на лечителя, беше като излязла от някоя от книгите в библиотеката на Светилището — драматичен епизод, който бе част от нечий друг живот.
Положението, в което се намираше на леглото, обаче й припомни, че случаят не беше такъв…
Почукването на вратата беше леко, което предполагаше, че посетителят бе жена.
Лейла затвори очи. Колкото и да оценяваше каквато и да било проява на внимание, далеч повече би предпочела който и да беше отвън, да си остане в коридора. Краткото посещение на кралицата я беше изморило, въпреки че много го оценяваше.
— Да, — когато гласът й едва достигна собствените й уши, тя се прокашля. — Да?