— Вампири…?
— Което ни поставя в интересна ситуация, нали? — Асейл кимна към близнаците. — Моите хора са дошли снощи уверени, че ще е нормално. И са били също толкова изненадани от това, което са намерили, когато вашите хора са дошли. Определено… агресивно поведение… е било проявено от наша страна преди нещата да се изяснят. Моите извинения.
Когато Асейл кимна, трите торби „Хефти“ прелетяха напред.
Гласът на Ерик бе сух.
— Готови сме да ви кажем къде са останалите.
— В зависимост от хода на размяната, — добави Асейл.
Лесърът погледна надолу, но иначе не показа никаква реакция. Което предполагаше, че беше професионалист.
— Носите стоката?
— Платили сте си за нея.
Убиецът присви очи.
— Ще правите бизнес с мен.
— Уверявам те, че не съм тук заради удоволствието от компанията ти.
Асейл направи движение с ръка и Ерик извади обвит пакет.
— Първо няколко правила. Ще се свързваш директно с мен. Не приемам обаждания от друг от организацията ти. Можеш да пращаш когото си искаш да остави и вземе парите и стоката, но ще ми предоставяш самоличностите и телефонните номера на хората, които пращаш. Ако има някаква засада или отклоняване от правилата ми, ще спра да правя бизнес с теб. Това са условията ми.
Лесърът започна да мести поглед от Асейл на братовчедите и обратно.
— А ако искам да купя повече от това?
Асейл обмисли възможността. Не беше прекарал последната година, карайки посредници да се гърмят в главите за нищо — и не възнамеряваше да отстъпи тази трудно спечелена мощ на никого.
Това обаче беше уникална възможност. Ако Обществото на лесърите искаше да направи малко пари на улицата, нямаше нищо против да ги снабдява с наркотиците, за да го направят. А и този миризлив кучи син нямаше да може да стигне до Бенлоиз, защото Асейл щеше да се увери, че това нямаше да се случи. Още повече, че за Асейл бе присъщо да поставя определени граници в начина, по който правеше бизнес — с тях тримата имаше повече продукт, отколкото купувачи.
Така че беше време да сложи начало на аутсорсинга**. Вече имаше захват около града, следващата фаза беше да си намери трети страни за договорна работа, така да се каже.
— Ще започнем бавно и ще видим как ще върви, — промърмори Асейл. — Имате нужда от мен. Аз съм източникът. Така че изборът как ще процедираме е ваш. Аз определено не съм… как го казвате вие… несклонен да увелича поръчките ви. След време.
— От къде да знам, че не работиш с Братството?
— Ако работех, сега щяха да ви правят засада, — той посочи торбите в краката на убиеца. — Още повече и като жест на доброжелателност и като реванширане за загубите ви, ви отпускам три хиляди долара кредит за тази доставка. По една хилядарка за всяка от нашите… да кажем, допуснати грешки предната вечер.
Веждите на убиеца се стрелнаха в учудване.
В последвалата тишина вятърът задуха около тях, палтата им се развяваха, а яката на якето на лесъра сякаш свиреше от вятъра.
Асейл с удоволствие очакваше реакцията. Един от двата възможни отговора: да, в който случай Ерик щеше да им метне пакета.
Не, при което тримата щяха да започнат да стрелят по копелето, да го елиминират и да го върнат при Омега.
И двата бяха приемливи за него. Но се надяваше на по-възпитания.
Имаше пари за правене. И за двете страни.
Сола остана на разстояние от четиримата мъже, събрали се под моста: спря се в покрайнините и използва бинокъл, за да фокусира срещата.
Господин Мистериозен, още известен като Великият изчезващ от пътя Худини, бе с подкрепление от двама огромни бодигардове, които бяха огледален образ един на друг.
По всичко личеше, че провеждаха някаква среща и това не беше изненада изобщо — съвсем лесно би могла да познае.
Като потвърждение на това, близнакът отляво пристъпи напред и подаде пакет с размерите на кутия за обяд на мъжа, който беше сам.
Докато чакаше сделката да приключи, знаеше, че сама отговаряше за себе си вече — и не защото беше под този мост след мръкване.
Като вземеше предвид сблъсъка с мъжа предната вечер, силно се съмняваше, че щеше да се зарадва, че го беше проследила дотук и ставаше свидетел на нелегалните му дейности. Но беше прекарала по-голямата част от последните двайсет и четири часа в мисли за него… и се ядосваше. Беше шибана свободна държава и ако искаше да е тук на обществено място, имаше право да бъде.