Когато тя започна да мърмори, той постави ръка на рамото й и я помилва.
— Успокой се. Просто си поеми дълбоко въздух… ето, дишай с мен. Точно така… добре…
Тя направи всичко по силите си, за да се подчини, съсредоточи се върху равния и спокоен тон на дълбокия му глас.
— Искам да се обадя на доктор Джейн, става ли? — когато понечи да му се възпротиви, той поклати решително глава. — Стой тук. Обещай ми, че няма да ходиш никъде. Само ще си взема телефона. Ти стой тук.
Поради някаква причина зъбите й започнаха да тракат. Странно, не беше студено.
Секунда по-късно войнът се върна и отново коленичи. Телефонът бе до ухото му и говореше.
— Добре, Джейн идва веднага, — каза той, докато оставяше телефона настрани. — И ще остана тук с теб.
— Но можеш да кажеш, нали? Можеш, можеш да уловиш миризмата…
— Шшшт…
— Съжалявам, — тя извърна лице настрани и го наведе ниско. — Не исках да те въвличам в това. Аз просто… много съжалявам.
— Всичко е наред. Не се тревожи за това. Просто ще почакаме доктор Джейн. Хей, Лейла, погледни ме. Погледни ме.
Когато най-накрая погледна сините му очи, беше удивена от нежността му. Особено когато мъжът се усмихна внимателно.
— Радвам се, че дойде при мен, — каза той. — Каквото и да не е наред, ще се погрижим за това.
Като гледаше това силно и красиво лице, усети сигурността, която той така щедро предлагаше, долови благоприличието до мозъка на костите на боеца, и се сети за Куин.
— Сега разбирам защо е влюбен в теб, — изтърси тя.
Блей направо пребледня, всичкият цвят се дръпна от бузите му.
— Какво… каза…?
— Тук съм, — обади се доктор Джейн отдолу в основата на стълбището. — Точно тук!
Докато лекарката идваше бегом при тях, Лейла затвори очи.
По дяволите. Какво беше казала току-що.
В центъра, Кор бе прекарал деня в склада, водачът на шайката копелета най-после се показа в студения мрак на нощта.
Оръжията му бяха в него, а телефонът — в ръката му.
По някое време през дългите дневни часове усещането, че е забравил нещо най-после се беше разкрило и той се беше сетил, че бе наредил на бойците си да се махнат от мястото. Което обясняваше защо нито един от тях не се появи преди изгрев.
Новото им скривалище не беше в центъра. И още повече, беше неточна преценка от негова страна да опита да установи щаб в тази част на града, дори и мястото да бе изоставено: имаше прекалено голям риск да бъде открито, усложнения или обстоятелства, които пораждаха компромиси.
Както и бяха научили вечерта преди посещението от Сянката.
Затвори очи за кратко и си помисли колко беше странно, че събитията можеха да се преобърнат коренно различно от първоначалните намерения на човек. Ако не беше намесата на Сянката, се зачуди дали изобщо щеше да може да намери своята Избраница. И ако не я беше последвал до клиниката, нямаше да разбере, че има дете… или да открие за Братството.
Като излезе в острия вятър, се материализира на покрива на най-високия небостъргач в града. Поривите на вятъра бяха още по-злобни на високото, подмятаха краищата на якето му напред-назад около тялото му, оръжието на гърба му едва се крепеше. Косата му, която ставаше все по-дълга, се оплете и закри очите му, като препречи гледката на разпростиращия се под краката му град.
Обърна се по посока на планината на краля, голямото възвишение бе далеч в хоризонта.
— Мислехме, че си мъртъв.
Кор се завъртя на кубинките си, вятърът отметна косата от лицето му.
Троу и другите стояха в полукръг около него.
- Уви, дишам и живея, — само че всъщност се чувстваше мъртъв. — Как е новото място?
— Къде беше? — настоя Троу.
— Другаде, — докато примигваше, си спомни, че търсеше това странно, мъгливо място, обикаляше ли, обикаляше около планината. — Новото място… как е?
— Добре е, — промърмори Троу. — Може ли да поговорим насаме?
Кор вдигна вежда.
— Разбира се, изглеждаш разтревожен.
Двамата отидоха встрани, като оставиха останалите в брулещия вятър — и случайно се озова срещу посоката, в която беше убежището на Братството.
— Не може да правиш така, — каза Троу, надвиквайки силните и студени пориви на вятъра. — Не може да изчезваш отново цял ден. Не и в това политическо положение, помислихме, че си убит или по-лошо — заловен.