Имаше време, когато Кор би наказал подобни упреци с остро срязване или нещо по-физическо. Но войникът му беше прав. Нещата бяха различни между някои от тях — откакто бе изпратил Троу в търбуха на звяра, бе започнал да се чувства някак свързан с тези мъже.
— Уверявам те, това не бяха намеренията ми.
— Е, какво стана? Къде беше?
В този миг Кор видя пред себе си кръстопът. В едната посока можеше да иде с бойците си при Братството, право в кървавия конфликт, който щеше да промени живота им завинаги за добро или зло.
А другата?
Помисли си как неговата Избраница я държат точно от тези двама войника, внимателно като стъкло.
Кое от двете щеше да бъде.
— Бях в склада, — чу себе си да казва след момент. — Прекарах деня в склада. Върнах се много разсеян и беше прекалено късно, за да отида другаде. Изчаках дневните часове на долния етаж и телефонът ми нямаше обхват. Дойдох веднага след като си тръгнах оттам.
Троу се намръщи.
— Доста след залез е.
— Загубих представа за времето.
Това беше най-голямата информация, която имаше желанието да даде. Нищо повече. И войнът му вероятно усети тази особена линия на разграничаване, защото макар че веждите му си оставаха свъсени, не продължи с въпросите.
— Искам само бързо преброяване тук и след това ще се разделим, за да намерим враговете си, — обяви Кор.
Когато извади телефона си, не успя да разчете на екрана, но знаеше как да провери гласовата си поща. Имаше пропуснати повиквания — вероятно Троу и останалите. И съобщение от някого, когото очакваше да чуе.
— Аз съм, — обяви Елан, син на Ларекс. Последва пауза сякаш в главата му се чуваха тромпетни фанфари. — Събранието на Съвета е утре в полунощ. Помислих, че трябва да знаеш. Ще се състои в сграда тук, в града, собствениците наскоро са се върнали от скривалището си. Ривендж доста настояваше да се съобразят с графиците, така че мога да гадая, че нашият скъп лийдайър носи съобщение от краля. Ще те държа в течение за ставащото, но не очаквам да те видя. Всичко добро, съдружнико.
Като натисна бутона за изтриване, Кор оголи зъби и събуждането на агресията му беше приятно — завръщане към нормалното.
Как смееше този хилав малък аристократ да му казва какво да прави.
— Срещата на Съвета е утре вечер, — каза, като остави телефона си.
— Къде? Кога? — попита Троу.
Кор погледна над града към планината. После се обърна с гръб към посоката.
— Добрият Елан е убеден, че не трябва да сме там. Обаче не е разбрал, че това е мое решение. Не негово.
Сякаш като отказваше да му даде адреса щеше да го задържи далеч, ако той не го искаше сам?
— Стига разговори, — той пристъпи към събралите се войници. — Да отидем долу и да се съберем, както правят воините.
На гърба му, косата сякаш започна отново да му говори, гласът й беше пронизителен и ясен в ума му, жадните й за кръв думи бяха като молба на любовница…
Мълчанието й му се бе сторило странно.
С голямо облекчение се дематериализира от височините на небостъргача, желязната му воля насили молекулите в тялото му към земята и после към полето на атаката. По много начини предните двадесет и четири часа му се струваха като изживяни от друг.
Сега беше отново в собствената си кожа обаче.
И готов да убива.
Глава 47
Куин беше изминал единадесет мили на бягащата пътечка във фитнес залата на тренировъчния център, когато вратата се отвори. В секундата, в която видя кой е, той скочи на страничните степенки и натисна стоп бутона: Блей стоеше на прага, погледа му прескачаше из стаята, лицето му изглеждаше отвратително — и то не защото някой го беше пребил.
— Какво става? — попита учудено Куин.
Блей зарови ръка в червената си коса.
— Ъ, Лейла е долу в клиниката…
— Мамка му. — Той скочи и тръгна към вратата. — Нещо не е наред ли?
— Не, не, няма нищо. Просто я преглеждат. Това е. — Мъжът отстъпи встрани и освободи изхода. — Предположих, че би искал да знаеш.
Куин се намръщи и спря на място. Докато гледаше изражението на другия мъж, започна да нервничи и стигна до извода, че Блей се опитваше да намекне нещо. Трудно беше да се определи откъде разбра, но все пак, след като си бил приятел с някого още от детството си, се научаваш да разчиташ и най-дребните промени в изражението.