— Добре ли си? — попита Куин.
Блей извърна тялото си по посока на клиниката.
— Аха, разбира се. Тя е в манипулационната.
Ясно, очевидно темата беше приключена. Без значение за какво става въпрос.
Куин изтича по коридора, и почти разби затворената врата. В последния момент обаче чувството за благоприличие го възпря. Някои от прегледите на бременните жени включваха най-интимните части — и макар той и Лейла да бяха правили секс, определено не бяха чак толкова интимни. Почука на вратата.
— Лейла? Там ли си?
След момент доктор Джейн отвори вратата.
— Здрасти, влизай. Радвам се, че Блей те е открил.
Лицето на лекарката не издаваше нищо и той изпадна в истерия. Общо казано, когато докторите се държаха любезно професионално, не следваха добри новини. Застанала зад жената на Ви, Лейла прикова вниманието му, ала вместо нея, той сграбчи ръката на Блей и се вкопчи в нея.
— Моля те, остани, ако можеш, — промълви Куин с крайчеца на устата си.
Блей изглеждаше изненадан, но откликна на молбата и затвори вратата след себе си.
— Какво става? — попита настойчиво Куин.
Погледна към жената: Лейла стоеше със широко отворени очи, с дяволит поглед, треперещите ѝ пръсти си играеха с разпуснатата ѝ, заплетена коса.
— Имаме промяна, — отговори колебливо доктор Джейн.
Настъпи мълчание. Куин почти изпищя:
— Добре, слушайте, хора, ако някой не ми каже какво по дяволите става, ще откача напълно и ще излея гнева си върху обзавеждането…
— Бременна съм, — изплю Лейла.
„И какво точно се е променило?”, зачуди се той и главата му започна да бучи.
— Абортът спря, — каза Джейн. — И тя все още е бременна.
Куин примигна. После поклати глава, но не по нормалния начин, както когато възприемаш нечии думи. Не, той я раздруса, все едно клати снежна стъклена топка.
— Не схващам.
Доктор Джейн седна на въртящия стол и отвори картона на краката си.
— Тъкмо ѝ направих кръвния тест. Нивото на хормоните ѝ е леко повишено…
— Повръща ми се, — Лейла ги прекъсна. — Наистина…
Всички хукнаха към бедната жена, но Блей се оказа най-умен. Взе кошчето за боклук и го подаде на Избраницата да го ползва. Тя започна да повръща и Куин отметна косата ѝ назад, но самия той се почувства леко замаян.
— Тя не ми изглежда добре, — обърна се той към лекарката.
Джейн срещна погледа му над главата на Лейла.
— Това е нормална част от бременността. Очевидно и при жените вампири симптомите са същите…
— Но тя кърви…
— Вече не. Направих ѝ ултразвук. Видях гестационния сак. Тя все още е бременна…
— О, мамка му! — извика Блей.
За секунда Куин не можеше да проумее защо приятеля му изпсува. И тогава осъзна… тавана беше сменил мястото си със стените. Не, чакай. Той припадна. Последната му мисъл бе, че е страхотно, че Блей го хвана точно преди да се стовари като талпа.
В английския език съществуваха много по-важни думи от „в”. Съществуваха модерни думи, исторически думи, думи, които означаваха живот или смърт. Имаше многосрични, за които превърташ езика си, за да ги изречеш, и жизненоважни, които започваха и спираха войни… и дори поетични безсмислици, които звучаха като симфония, когато излизаха от устата. В общи линии „в” не играеше на голямата сцена. Едва се дефинираше като дума и откакто беше в употреба, служеше единствено като мост, като тръбопровод за думите с важно значение в дадено изречение.
Обаче в един определен контекст, тази скромна буква си беше голяма работа. В-любен.
Разликата между „да обичаш” някого и да си „в-любен” беше като извивките на Гранд Каньон. Като главата на карфица за целия Среден Запад. Все едно да чуеш въздишката на ураган.
— Сега разбирам защо той…
Блей седна на пода на манипулационната с отпуснатото тяло на Куин в скута си и повече не чу нито дума от това, което каза Лейла. Дали не беше нещо от сорта на „обича те”. Той вече знаеше, че другия мъж го обича като приятел от десетилетия. И това не променяше нищо. А дали не беше добавила едно „в” като „В-любен”? В този случай той се замисли дали да не издърпа медальона на Куин и да напише с малки букви на него „ти си единственият”.