— Как е другия ми пациент? — попита доктор Джейн, докато Лейла лягаше отново на купетката.
— Диша, — отговори Блей.
— Ще се съвземе.
„Да се надяваме”, помисли си Блей и се загледа в лицето на Куин — сякаш отпуснатите му черти на припадналия мъж можеха да дадат отговор на надеждите му.
Избраницата вероятно не беше казала „влюбен”. Не можеше да е това. Просто отказваше да повярва, че страхотния секс помежду им бе способен да пренапише нечии думи.
— Сигурна ли си, че това е добре, — чу Лейла да пита доктор Джейн.
— Повръщането? Съдейки по онова, което Елена ми сподели, може да се счита като симптом на успешна бременност. Всъщност може да бъде знак, че всичко върви добре. Заради хормоните е.
— Нали не се налага да се връщам при Хавърс?
— Ами, Елена се прибира тази вечер след гостуването при баща си. Така че трябва да разберем дали ще е съгласна да ти помогне, и тогава ще преценим какво да правим. Няма да те лъжа… мисля, че е чудо.
— Съгласна съм.
Докато жените разговаряха, Блей наблюдаваше затворените клепачи на Куин. Наистина беше чудо. Направо…
Като по команда мъжа се окопити, плътните му, тъмни мигли трепкаха, докато се опитваше да разбере доколко е сериозно положението и дали трябва да остане в съзнание.
— Лейла! — изкрещя и се изправи рязко.
Блей се отдръпна и го остави да стане. Почувства се малко глупаво. Особено когато Куин скочи на крака и хукна към жената. Блей остана на мястото си, подпрял гръб на затворените шкафчета под мивката, коленете му стърчаха сгънати, а ръцете му бяха опрени на бедрата. Макар да го разкъсваше на парчета, стоеше и наблюдаваше двамата — ръката на Куин супер нежно отместваше русите коси от лицето на Лейла. Той ѝ говореше нещо, нежно и успокояващо.
Преди да се осъзнае, Блей се озова в коридора и тръгна, без да знае накъде. Беше трудно да приеме съчувствие от Куин, но още по-трудно бе да гледа как го дава на някой друг — дори и този друг да го заслужаваше. Мисълта, че през периода си на нужда Лейла бе получила същото, което той получаваше през последните два дни, накара сърцето му да се свие — и това не беше най-лошото. Очевидно якото чукане бе изпълнило биологичното си предназначение. Тя беше забременяла — и благодарение на Пейн той имаше усещането, че ще задържи бременността.
В крайна сметка посещението при сестрата на Ви предния ден се оказа правилно решение. Естествено, само ако предположеше, че това бе причината за огромния обрат. Но въпреки това, макар да нямаше никакъв смисъл, той усещаше…
— Добре ли си?
Той спря на мига — гласа на Куин му подейства като шок. Всеки друг би предположил, че мъжа ще остане с Избраницата. Той се стегна, пъхна ръце в джобовете и пое дълбоко дъх, преди да се обърне.
— Да, добре съм. Предположих, че двамата ще искате да останете насаме.
— Мерси, че ме хвана. — Мъжът вдигна ръце. — Не знам какво се случи вътре.
— Почувства облекчение.
— Предполагам.
Настъпи неловко мълчание. Но и двамата бяха специалисти в тази област, така че нищо ново.
— Слушай, мисля да се върна в къщата. — Блей сложи усмивка на лицето си с надеждата приятеля му да се върже. — Една нощ почивка ще ми се отрази добре.
— О, да. Сакстън вероятно те чака.
Блей отвори уста, но после улови онова „Защо?”, което се канеше да излети между устните му.
— Да, със сигурност. Грижи се за твоето момиче. Може би ще се видим на Последното хранене.
Той се отдалечи и се шмугна в офиса, осъзнал, че се държи като страхливец, криейки се зад несъществуваща връзка. Но пък когато се порежеш лошо, имаш нужда от превръзка.
Исусе, нищо чудно, че Сакстън скъса с него.
Какъв шибан романтик се извъди.
Глава 48
Карайки през огромните порти на имението в богаташката част на Колдуел, Асейл се чувстваше раздразнен. И изтощен. На ръба. И причината не се криеше само в честата му злоупотреба с кокаина и нередовното ядене.
Вилата беше отляво и той паркира Рейндж Роувъра си с насочена предница към един от малките симпатични прозорци. Би предпочел да се дематериализира тук — щеше да си спести толкова много усложнения. След като остави близнаците до онзи готически клуб „Желязната маска”, му се наложи да се изправи пред реалността, че ако скоро не се нахранеше, нямаше да има сили да продължи. Мразеше тази част. Не че имаше нещо против да пилее пари. Всъщност не беше особено привлечен от жената и никак не оценяваше усилията ѝ това да се промени.