И после накара жената да легне на дивана.
Макар да я болеше да си признае, но Сола бе почувствала раздразнителна ревност. И това не беше най-лошото: собственото ѝ тяло бе откликнало, възбудата между краката ѝ нарастваше, сякаш той целуваше нейната уста, все едно ръцете му обгръщаха нейната талия, а гърдите ѝ опираха неговите. Реакцията ѝ се засили, когато той намести жената на канапето, по лицето му се четеше мрачен глад, а очите му блестяха, сякаш жената под него беше нещо за ядене.
Да шпионираш беше грешно. И лошо.
Но дори заплахата за личната ѝ безопасност и психичното ѝ здраве не бе достатъчна, за да я откъсне от прозореца. Особено, когато той се надигна и свали тежкото черно палто от раменете си. Беше невъзможно да не си го представи гол, виждайки огромните му гърди на светлината от камината, бленувайки как биха изглеждали плочките под стегнатата кожа на корема му… И после, както изглеждаше, той захапа тънките като спагети презрамки на нощницата. За бога, разкъса ги със зъби.
И точно когато проклетите съвършени гърди на жената се показаха… той погледна към нея. Без всякакво предупреждение, блестящите му, хищнически очи се бяха вдигнали и я бяха пронизали, а в ъгълчетата на устата му се беше появила лукава усмивка. Сякаш представлението беше само за нея.
— Майната му. Мамка му.
Едно беше ясно: ако искаше да ѝ даде урок по шпиониране, едва ли можеше да измисли по-добър начин, вместо да я кара да налапа дулото на пистолета му.
Сола изкара колата от отбивката и се качи на пътя. Форда, модел Таурус, трябваше да измине поне десет мили, преди да ускори и да достигне минималната скорост, разрешена на пътя. Искаше ѝ се да е в своето Ауди — кръвта все още бушуваше във вените ѝ, и тя усети, че има нужда от външен израз на подтиснатия рев, хванат в капана на тялото ѝ.
Нуждаеше се от отдушник. Например секс. Но не сама със себе си.
Глава 49
Като собственик на имението в Адирондак, Рив имаше всичко: огромна селска къща, облепена с кедрови дъски и с чардаци от всички страни; редица допълнителни сгради, включително и вилите за гости; гледка към езерото; много спални.
След като Трез и Ай Ем приеха форма в страничния двор, те прекосиха снега и се отправиха към задния вход, водещ към кухнята. Дори и през зимата мястото излъчваше уют, с приглушената светлина, идваща от прозорците, покрити с ромбоидни решетки. Но не всичко вървеше по мед и масло: богатите викторианци, построили тези имения, за да избягат от жегата и индустриализацията на градовете през лятото, определено не се бяха потрудили да обзаведат сградите с лазерни детектори за движение, с маскирани като произведения на изкуството сензори по всички врати и прозорци, и изобщо не бяха помислили не за една, а за няколко дънни платки, които да контролират напълно интегрирана, мулти-интерфейсна алармена система.
Трез притисна палеца си към дискретно монтирания дисплей от лявата страна на вратата, и пред тях се отвори път към центъра на къщата — кухня с индустриални размери, оборудвана с всякакви уреди от неръждаема стомана, които можеха да се мерят с кухненското обзавеждане в „При Сал”. Нещо се печеше във викингската пещ. По миризмата си личеше, че е хляб.
— Гладен съм, — отбеляза Трез и затвори вратата. Заключващият механизъм се задейства от само себе си, но той провери вратата по навик.
В далечината някой чистеше с прахосмукачка — вероятно една от Избраниците. Откакто Фюри бе заел поста Примейл, и по специално, след като освободи жените отшелници от Другата страна, Рив им беше позволил да останат в лагера. Имаше смисъл — имаха достатъчно уединение, особено извън сезона, а и отдалечеността от града им предлагаше, ако Трез бе разбрал правилно, постепенно привикване от спокойната еднаквост на Светилището към френетичната, а понякога и травматична природа на живота на земята.
Мина много време, откакто за последно бе в къщата — всъщност не беше стъпвал тук, откакто се настаниха Избраниците. От друга страна, когато Рив заряза Зироу Сам и приключи кариерата си на нарко-барон, дълга на Трез бе загубил част от стойността си. Освен това, сега, когато вече не се налагаше Ривендж да доставя робини и секс-играчки на принцесата, двамата нямаха много причини да идват на север.
Очевидно това щеше да се промени.
— Ей, Рив, тук ли си? — извика Трез и гласа му отекна.
Макар стомаха му да се бунтуваше, двамата с брат му влязоха в основното помещение. Викторианската атмосфера си личеше навсякъде — от тъмно-червените ориенталски килими по пода, през покритите с гоблени скамейки, до препарираните бизон, елен, лос и глави на рисове, окачени около камината от дялан камък.