— Рив! — извика той отново.
Човече, лампата от енот винаги го караше да настръхва. Също и препарирания бухал със слънчевите очила.
— След малко ще слезе.
Трез се обърна, за да разбере откъде идваше женския глас.
И в същия момент посоката на живота му се промени завинаги.
Стълбището надолу от втория етаж беше съвсем право, ниските стъпала и семплите парапети се издигаха, без в тях да са вложени кой знае какви архитектурни умения.
Жената, облечена в бяла роба, стоеше на най-долното стъпало, превръщайки стълбите в път към Рая. Тя бе висока и стройна, но извивките ѝ бяха на точните места — свободната ѝ дреха не беше в състояние да прикрие високите, големи гърди, нито пък грациозното поклащане на бедрата ѝ. Гладката ѝ кожа имаше цвят на кафе „Лате”, а тъмната ѝ коса бе навита и вдигната високо. Очите ѝ бяха бледи, обиколени от плътни мигли.
Имаше плътни розови устни. Прииска му се да ги целуне. Особено когато се раздвижиха, изговаряйки думите с опияняваща прецизност…
Той подскочи, когато острия лакът на Ай Ем се заби в ребрата му.
— Ауч! Какво по дяволите, ъ, за бога, искам да кажа. Мамка му… ъ, така де, божичко.
„Сега е момента да запазиш самообладание и да се успокоиш, задник такъв.”
— Тя ни попита дали искаме нещо за ядене, — измърмори Ай Ем. — Аз ѝ отговорих, че не желая. Сега е твой ред.
О, той наистина искаше да хапне нещо. Щеше му се да падне на колене в краката ѝ и да мине под тази…
Трез затвори очи и се почувства като абсолютно копеле.
— Не, не искам нищо.
— Стори ми се, че каза, че си гладен.
Трез потрепна с клепачи и впери поглед в брат си. Май се опитваше да го накара да изглежда като идиот. Пламъчето в черните му очи го доказа — Ай Ем си играеше с него. Трез смотолеви едно:
— Не, добре съм.
Подтекста беше съвсем друг: „Не си насилвай късмета, тъпако.”
— Тъкмо щях да ходя да нагледам хляба.
Трез отново затвори очи и гласа на Избраницата зазвуча като весела мелодия в ушите му, като едновременно ускори сърдечния му ритъм и го успокои.
— Знаеш ли, — чу се да казва, — може да се разтършувам за нещо вкусно.
Тя му се усмихна.
— Последвай ме. Сигурна съм, че ще намерим нещо, което да ти хареса.
Тя тръгна към вратата, през която бяха влезли преди малко и Трез замига като пълен задник.
Отдавна не се беше случвало жена да му говори без двусмислици… но доколкото можеше да каже, тези думи, които едва ли можеха да се смятат за свалка — поне според неговия похотлив филтър, не съдържаха никакво обещание за свирка или пълна секс-програма. Нито пък разкриваха някакво привличане.
Напълно в природата на нещата, поведението ѝ го накара да я желае още повече. Краката му тръгнаха след нея, тялото му я следваше както кученце следва господаря си, без дори да се замисли да се отклони от пътя, избран от нея…
Ай Ем сграбчи ръката му и го издърпа назад.
— По дяволите, дори не си го и помисляй.
Първата мисъл на Трез бе да се освободи, дори да се наложи да остане с един крайник по-малко.
— Не знам за какво говориш…
— Не ме карай да те хвана за надървения член, за да докажа, че съм прав, — изсъска Ай Ем.
Вцепенено Трез погледна надолу към слабините си. Е, кой да предположи.
— Няма да… — „да я чукам” му дойде на ум, но Господи, не биваше да използва думата с „ч” в присъствието на жената, дори и хипотетично. — Сещаш се, няма да правя нищо.
— И наистина очакваш да ти по вярвам?
Очите на Трез се обърнаха към вратата, през която изчезна жената. Мамка му. Като ставаше въпрос за липсата на доверие по въпроса за въздържанието…
— Тя не е свободна, разбра ли ме, — стисна зъби Ай Ем. — Не е честно спрямо някой като нея — още повече, ако я изчукаш, Фюри ще тръгне след теб с черния кинжал. Тя е негова, не твоя.
За част от секундата Трез настръхна срещу думите му — не че феминистката му страна надигна глас срещу третирането на жените като собственост, макар наистина да беше нередно. Не, причината беше…