Моя.
Някъде от дълбините на цялото му същество, думата се прокрадна навън, сякаш внезапно всяка клетка в тялото му бе намерила гласа си и сега говореше само истината, която имаше значение.
— Извинявайте, че ви накарах да чакате.
Чул гласа на Рив, Трез отклони съзнанието си от високата скала, от която ненадейно бе полетял надолу.
Кралят на симпатите слизаше по същите стълби, които бе използвала Избраницата, подпираше се на бастун, а черното палто от норка поддържаше натъпканото му с лекарства тяло топло.
Ай Ем каза нещо и Рив отговори, а Трез отново насочи вниманието си към вратата на кухнята. Какво ли правеше там? Вероятно се навеждаше, за да надникне във фурната и да нагледа хляба…
През гърлото му се процеди коварно ръмжане.
— Моля? — настойчиво отговори Рив и присви пурпурните си очи.
Поредното сръчкване в ребрата върна Трез към реалността.
— Извинявай. Лошо храносмилане. Ти как си?
Рив повдигна веждата си, после сви рамене.
— Имам нужда от помощта ви.
— Всичко, което поискаш, — каза Трез и наистина го мислеше.
— Утре вечер има среща на Съвета. Рот ще е там. Братството със сигурност ще осигури охрана, но искам и вие да го следите незабелязано.
Трез се отдръпна раздразнено. Съветът се събираше редовно на всеки няколко години във връзка с набезите, и Ривендж никога не беше имал нужда от подкрепление.
— Какво става?
— Есента простреляха Рот.
Какво. По. Дяволите.
Трез стисна зъби.
— Кой? — В края на краищата, той харесваше краля.
— Шайката копелета. Не ги познавате, но утре вечер може да се срещнете — ако се съгласите да дойдете.
— Разбира се, че ще сме там. — Когато Ай Ем кимна, Трез кръстоса ръце пред гърдите си.
— Къде?
— Ще го организирам в това имение в Колдуел в полунощ. То е сред малкото, в които Обществото на лесърите не успя да проникне — семейството остана извън заподозрените, защото бяха на гости при кръвни роднини същата вечер, когато се случи нападението. — Рив се придвижи по покрития с ръкоделия диван, седна и започна да върти бастуна на пода между краката си. — Нека ви обясня как ще процедираме. Рот ослепя напълно, но глимерата не знае за това. Искам да е седнал в салона за сутрешен чай, така че когато аристократите пристигнат, да не виждат как разчита на някой друг да му помогне да намери мястото си. Тогава…
Ривендж продължи да излага плана си, а Трез се настани пред камината и кимаше там, където бе нужно. Обаче съзнанието му бе в кухнята, при жената…
Зачуди се как ли се казва. И още по-важното — кога щеше да я види отново?
Глава 50
Долу, в стаята за прегледи в клиниката, Куин летеше в небесата. Не, не летеше като с Чесната и ранения брат на задната седалка, точно преди да се разбие.
— Извинявай, може ли да повториш?
Доктор Джейн се усмихна и придърпа една маса до леглото. Той смътно забеляза предметите на масичката, но беше по-фокусиран върху думите на лекарката.
— Още е бременна. Нивата на хормоните ѝ са двойни, както трябва да бъде, кръвното налягане е перфектно, сърдечния ритъм е чудесен. И повече не се е появявало кървене, нали?
Лекарката погледна към Лейла и Избраницата поклати отрицателно глава, с непоклатимо изражение.
— Никакво кървене.
Куин крачеше наоколо, заровил ръка в косата си, докато мозъка му се чудеше какво става.
— Не го разбирам… имам предвид, че искам точно това — че двамата го искаме, — но не разбирам защо тя има…
Веднъж след като минаха по пътя към ада, сега се чувстваха напълно обезоръжени, когато обстоятелствата се обърнаха в тяхна полза и отново ги издигаха към земята. Доктор Джейн поклати глава.
— Вероятно няма да е от полза, но и Елена никога не е виждала нещо подобно. Така че разбирам объркването ти, и най-вече, мога да се поставя на твое място, защото знам колко е жестоко да се надяваш. Трудно е да бъдете оптимисти след всичко, през което преминахте.
Човече, шелана на Ви изобщо не беше идиотка.
Куин насочи вниманието си към Лейла. Избраницата носеше свободна бяла роба, ала не такава, каквато носеше като член на свещената секта от жени на Скрайб Върджин. Беше облечена в ежедневен халат, а под него носеше болнична пижама с розови и червени сърчица на бял фон. А на масичката с колелцата имаше кутия солени крекери, както и шест малки бутилки джинджифилов ейл „Канада Драй”. Като стана дума за „лекарствата” на таблата, Док Джейн отвори крекерите.