Бедното копеле.
В последвалото затишие ръката на Блей започна да трепери и той изпита почти непреодолимото желание да сграбчи кинжала. Мислеше само, че момента бе идентичен с прелюдията преди стрелбата по Рот през есента — в онази нощ всички се бяха събрали тук, и Рот слезе долу с Бет… и една пушка изстреля куршум, насочен право в гърлото на краля.
Очевидно не само той мислеше за това. Не една ръка се насочи към кобура си и остана в готовност.
— О, Господи, ти си тук, — каза Тор.
Блей се обърна намръщен, и едва успя да преглътне реакцията си. Към тях се присъедини не Пейн, а Куин. И, човече, мъжа изглеждаше повече от готов да срита няколко задника със суровия си поглед и тяло, опънато като тетива в черните кожени дрехи.
За момент съзнанието на Блей се пропука, залято от чисто сексуално излъчване. До такава степен, че започна да си фантазира съвсем неуместни неща: примерно, как той и Куин се промъкват в килера за едно бързо чукане без събличане на дрехите.
Той изстена и пренасочи вниманието си към краля. Това поне беше подходящо. Само Рот имаше значение, не и шибания му любовен живот…
Чувството на безпокойство замени похотта. Дали той и Куин отново щяха да бъдат заедно? Господи, колко странна мисъл. Емоционално секса помежду им изобщо не беше добра идея. Безспорно можеше да се каже, че му влияе зле. Но той искаше още и още. Само Господ можеше да му помогне.
— Добре, да го направим, — заговори Тор. — Всички ли знаят къде отиваме?
Обезпокоително беше да изпита облекчение, осъзнал сериозността на задачата, пред която бяха изправени, ала това прочисти съзнанието му от всичко друго освен задължението да пази живота на Рот… дори и с цената на своя собствен. Беше по-добре да се тревожи за краля, отколкото за глупостите около него и Куин.
Със сигурност.
Глава 51
Куин прие форма върху покритата със сняг тераса и докато всички от Братството, освен Бъч, се материализираха покрай него, той не беше изненадан от цялото това перчене. Имотът, където щеше да се проведе събранието на Съвета, беше точно според стандарта на глимерата: много земя, която бе почистена и пейзаж. Малка къщичка с вход, която изглеждаше така сякаш принадлежеше на картичка от Котсуолдс*. Дяволски голямо имение, което в този случай бе направено от тухли и имаше назъбени ръбове, блестящи капаци и тъмносив покрив.
— Да го направим, — каза Ви, минавайки през страничната врата.
В момента, в който заблъска по нея, тя се отвори сякаш и това, заедно с още много други неща, беше уговорено. Но човече, ако това бе домакинята им? Жената, която стоеше пред вратата, беше облечена в дълга и тъмна вечерна рокля, която беше с деколте до пъпа, и имаше халка от диаманти около врата си с размера на нашийник на доберман. Парфюмът й толкова тежък, че беше като удар за синусите — въпреки факта, че той беше все още навън.
— Готова съм за вас, — каза тя с нисък дрезгав глас.
Куин се намръщи, мислейки си, че дори в това дизанейрско каквото и да беше, мацето се появи като лека жена. Не беше негов проблем обаче.
След като влезе с останалите вътре, стаята, в която влязоха, беше нещо като оранжерия, огромните посадени зелени неща и величествено пиано предполагаха много вечери с гости, втренчени в някакъв оперен певец, припяващ в стил йодел в ъгъла.
Заблуда.
— Насам, — обяви жената с изящен жест на ръката.
Като следа от нея, парфюмът — вероятно беше повече от едно пръсване от един източник, нещо като слой от всички видове гадости? — почти оцвети въздуха зад нея, и бедрата й се поклащаха с двойно старание с всяка стъпка, сякаш се надяваше, че всички зяпаха задника й и го искаха.
Мне. Заедно с останалите, той претърсваше всяко кътче и пролука, готов да стреля и задава въпроси, след като тялото падне на земята.
Точно влязоха в предния салон с маслените картини, осветени всяка отделно със светлини от тавана, и с тъмните червени ориенталски килими, и …
Мамка му, огледалото беше точно като онова, което висеше в къщата на родителите му. Същата позиция, същият размер от пода до тавана, същата рамка от позлатени листа.
Мда, побиха го тръпки. Лошо.
Цялата къща му напомняше за имението, в което бе израснал, всичко в това място, декорът, който беше далеч, далеч, далеч от средната класа, все пак нищо кичозно и тузарско. Мне, тази гадост беше изтънчена смес от старо богатство и класическо чувство за стил, което можеше да бъде само да бъде наследено, но не и научено.