Очите му затърсиха Блей.
Мъжът вършеше работата си, стоеше нащрек, оглеждаше мястото.
Майката и бащата на Блей не бяха толкова богати. Ала неговият дом беше по-добър в толкова много отношения. По-топъл — и това нямаше общо с отоплителните системи.
Как ли бяха родителите на Блей?, зачуди се внезапно. Беше прекарал почти повече време под техния покрив, отколкото под своя собствен, и те му липсваха. Последният път, в който ги бе видял… Господи, дълго време. Може би от онази нощ на внезапно нападение, когато бащата на Блей се беше преобразил от Господин Костюмен счетоводител до сериозен тип, пердашещ задници. След това, двамата се бяха преместили в убежището си, и тогава той и Блей окончателно се разделиха.
Надяваше се, че бяха добре…
Образът на Блей и Сакстън, застанали гърди в гърди, бедро до бедро, в спалнята на Блей, се вряза в мозъка му.
По… Дяволите… Това болеше.
И човече, кармата си знаеше работата.
Като се завърна в реалността, той последва кръшната снага и Братството в огромна трапезаря, която бе подготвена според указанията на Тор: цялата завеса беше дръпната пред многото прозорци, които имаха изглед към задните градини, и плъзгащата се врата, която се досети, че водеше към кухнята, беше барикадирана от тежък и античен бюфет. Каквато и маса да беше стояла в средата, беше преместена, и двадесет и петте съчетани махагонови стола със седалки от червена коприна бяха подредени в редица, гледащи към мраморно огнище.
Рот щеше да застане пред огнището и да отправи обръщението си, и Куин мина напряко и провери дали стоманения отвор на вентилационната система е затворен.
Така и беше.
От двете страни на огнището имаше две облицовани врати, които водеха към старомодна приемна зала. Той, Джон Матю и Рейдж направиха проверка в стаята, затвориха вратата и след това той зае позиция пред входа вляво, а Джон Матю направи същото отдясно.
— Вярвам, че всичко е по вашия вкус? — каза жената.
Рив застана пред огнището и обърна лице към всички празни столове.
— Къде е твоят хелрен?
— Горе.
— Кажи му да слезе. Веднага. Иначе ако мръдне през къщата, е вероятно да бъде прострелян в гърдите.
Очите на жената пламнаха и този път, когато тръгна, нямаше преувеличение с бедрата, никакво отмятане на косата през рамото, казващо „огледай ме“. Очевидно, че посланието „хич не се шегуваме“ беше схванато и тя искаше мъжът й да оцелее през нощта.
В чакането, което последва, Куин държеше пистолета си в дланта, очите му — приковани в стаята, добрият му слух бе настроен да чуе нещо, каквото и да е подозрително.
Нищо.
Което предполагаше, че техните домакини изпълняваха заповеди…
Странно безпокойство го накара да настръхне, погъделичка го по гръбнака и го накара да се намръщи и да премине от настроен нащрек към режим ДЕФКОН 1**. От другата страна на камината Джон изглежда, че усети същото, пистолетът му се повдигна, очите му се присвиха.
И тогава студена мъгла удари глезените на Куин.
— Помолих няколко специални госта да се присъединят, — промълви Рив сухо.
В този момент две колони от мъгла се издигнаха от пода, приеха форма в раздвижения въздух…. които Куин веднага рапозна.
Добре че.
Без Пейн на длъжност по каквато и да е причина, той се чувстваше сякаш не им бяха достатъчни уменията, дори и с тези на Братството. Ала докато Трез и Ай Ем се явяваха, той пое дълбоко въздух.
Ето това беше двойка точни убийци, от типа, който наистина не искаш да имаш срещу себе си в какъвто и да е двубой. Добрата новина беше, че Ривендж имаше минало в редиците на сенките, а връзката на Рив с Братството и краля означаваше, че двамата братя очевидно идваха да изиграят роля на подкрепление.
Куин пристъпи, за да поздрави и двамата, приветствайки ги както останалите с ръкостискане, бързо придърпване и потупване по гърба.
— Хей, мой човек…
— Какво става…
— Как я караш…
След като посрещането приключи, Трез огледа наоколо.
— О’кей, значи ние просто ще стоим настрана, докато не проимате нужда от нас. Но без съмнение ние сме тук.
След няколко изредени „благодаря ви“ от братята, Рив каза няколко думи насаме на сенките… и след това двамата изчезнаха през булото на мъгливите си форми и се понесоха над пода, студеното раздвижване на въздуха ги увери в това.