Двама мъжки?
Мнеее.
Още една причина да негодува срещу аристокрацията, предположи той. Макар че в реалността той имаше чувството, че нямаше да се притеснява дали ще бъде дискриминиран. Мъжът, когото желаеше, никога нямаше да застане до него публично, и то не защото Куин даваше пукната пара за това какво мислеха хората. Първо, мъжът не беше така открит. И второ, сексът не създаваше двойки.
Иначе това копеле щеше да е сгодено за половината Колдуел, по дяволите.
О, ама какво говореше той.
Отдавна бе превъзмогнал мечтата по Куин.
Наистина.
Напълно…
Млъквай, измърмори на себе си, докато последният от Съвета пристигна.
Рив не загуби никакво време. Всяка секунда, през която Рот бе пред групата, кралят не само беше фатално открит, ала също и го настигаше шансът слепотата му да бъде разкрита.
Кралят на симпатите се обърна към Съвета, пурпурният му взор изследваше тълпата с лукава усмивка на лицето му — сякаш може би се наслаждаваше на факта, че тази група от всезнайковци нямаше никаква представа, че гълтач на грехове ги водеше.
— Така, свиквам тази среща на Съвета. Датата и часът са…
Докато встъплението продължаваше, Блей държеше погледа си зает, проверявайки гърбовете на мъжете и жените, къде бяха ръцете им, дали някой не мърдаше. Естествено, групата се беше появила с черни вратовръзки и кадифени облекла, жените със скъпоценности и мъжете със златни джобни часовници. И все пак, беше изминало много време откакто се бяха събирали официално и това значеше, че тяхното желание да се съревновават един с друг за по-високо социално положение не оставяше никакво съмнение, че всички просто ужасно много страдаха от свободно време.
— … нашият водач Рот, син на Рот.
Докато любезното ръкопляскане звучеше и тълпата се изправяше в столовете си, Рот пристъпи една крачка напред.
Човече, сляп или не, той определено изглеждаше като сила на природата: въпреки че не бе облечен в някаква кралска роба, кралят бе неопровержимо начело, масивното му тяло и дългата тъмна коса, и черното наметало, го правеха повече заплаха, отколкото всеки друг монарх.
И това бе идеята.
Водачеството, особено когато опираше до глимерата, беше базирано върху възприемането — и никой не можеше да отрече това, че Рот изглеждаше като жив, дишащ образ на сила и авторитет.
И този дълбок властен глас обаче не нараняваше.
— Признавам, че измина дълго време откакто съм ви виждал. Набезите отпреди две години покосиха много от семействата ви и аз споделям вашата болка. Аз също загубих кръвната си линия в нападения от лесъри, така че съзнавам точно през какво преминавате, докато се опитвате да възвърнете живота си, както е бил преди.
Един мъж се размърда в стола си…
Но беше просто промяна в позата, не прелюдията към изваждане на оръжие.
Блей се отпусна на поста си, както направиха още няколко други. Дявол да го вземе, нямаше търпение тази среща да приключи и да върне Рот обратно у дома в безопасност.
— Мнозина от вас познаваха баща ми добре и помнят времето му в Древната страна. Моят баща бе мъдър и сдържан водач, внимателен мъж, привърженик на логическото мислене и кралските обноски, който се занимаваше единствено и само с подобряването на тази раса и нейните граждани, — Рот направи пауза, черните наметала направиха кръг в центъра на стаята. — Споделям няколко от отличителните черти на баща си…. ала не и всички. Всъщност аз не съм сдържан. Не прощавам. Аз съм мъж на войната, не на мира.
С това Рот извади от ножницата си един от черните си кинжали, черното острие проблесна на светлината на кристалния полилей. Точно пред краля амбициозната тълпа реагира с колективно потреперване.
— Чувствам се много удобно в сблъсъци, дали от законен или смъртен вид. Баща ми бе посредник, който създаваше мостове между две страни. Аз градя гробове. Баща ми увещаваше. Аз взимам. Баща ми бе крал, който на драго сърце би седнал на масите ви за вечеря и би обсъждал с вас незначителни неща. Аз не съм такъв мъж.