Аха, дам. Без съмнение никой не се бе обръщал по този начин към Съвета. Ала Блей не можеше да не се съгласи с приближените. Слабостта не се уважаваше. Още повече, че с тази група, законът сам по себе си вероятно вече нямаше да пази трона на Рот стабилен.
Страх от друга страна?
Имаше много по-добър шанс.
— Моят баща и аз имаме нещо общо обаче, — Рот наведе глава, сякаш се взираше в черното острие. — Моят баща предизвика смъртта на осем от вашите близки.
Последва колективно ахване. Ала Рот не позволи това да го забави.
— По време на управлението на баща ми имаше осем покушения срещу живота му и без значение колко време отнемаше, без значение дали бяха дни, седмици или дори месеци, той успяваше да разбере кой стоеше зад всяко едно… и преследваше поотделно виновниците и собственоръчно ги убиваше. Може и да не сте чували истинските истории, но знаете за смъртните случаи — извършителите бяха обезглавени с изтръгнати езици. Разбира се, докато мислено се връщате назад, можете да назовете членове от вашите кръвни линии, които са били екзекутирани по този начин?
Безпокойство. Много безпокойство. Което предполагаше, че спомените бяха разпознати.
— След това ще си спомните, че тези убийства са приписвани на Обществото на лесърите. Казвам ви го това сега, знам имената, знам и къде са гробовете, защото баща ми се погрижи да ги запомня. Това бе първият кралски урок, на който ме научи. Моите поданици трябва да са почтени, защитени и да служат добре. Предателите, от друга страна, са зараза за всяко законно общество и трябва да бъдат изкоренени, — Рот се усмихна по напълно зъл начин. — Приказвайте каквото си искате за мен, научих се добре от водачеството на баща ми. И да сме наясно — моят баща, не Братството, изпълни тези убийства. Знам това, защото обезгалви четирима от тях пред мен. Ето колко бе важен урокът.
Няколко от жените се преместиха по-близо до който и мъж да стоеше до тях.
Рот продължи.
— Няма да се поколебая да последвам стъпките на баща ми в това. Признавам, че всички сте страдали. Уважавам вашите изпитания и желая да ви водя. Обаче няма да се поколебая да третирам каквото и да било бунтарство срещу мен и моите хора като акт на предателство.
Кралят снижи брадичка си и сякаш оглеждаше всички от мястото си до такава степен, че дори Блей почувства приток на адреналин.
— И ако си мислите, че това, което баща ми извършил, е насилствено, все още не сте видели нищо. Ще направя така, че тези убийства да изглеждат като милостиня. Кълна се в потеклото ми.
*Котсуолдс — прочуто с хълмовете си градче във Великобритания
**ДЕФКОН 1 — на англ. DEFCON 1, състояние на бойна готовност на армиите в САЩ, най-висок режим, който се активира при наличие на ядрено оръжие, например
Глава 52
До известна степен Асейл не можеше да повярва, че беше влязъл в ресторант. Първо, по правило не преследваше често хора, и второ, нямаше ниакакво намерение да се храни в този вертеп: въздухът вонеше на пържено и бира, и от това, което бе видял върху подносите на сервитьорките, не беше сигурен, че предястията бяха безопасни за консумация от нещо, различно от животни.
О, и погледни. По-надолу имаше подиум, който имаше стена с телена мрежа пред нея.
Изискано.
— Привет, — някой му измърка.
Асейл повдигна вежда и погледна през рамото си. Човешката жена бе облечена в тясна блуза и чифт впити дънки, които очевидно бяха пришити по краката й. Косата й бе руса и права. Гримът й беше тежък, с червило, достатъчно искрящо, че да се определи като външно масло за боя.
По-скоро би извадил очите си с лъжица, отколкото да се занимава с разни модерни влечения като нея.
Със силата на волята си я накара да забрави, че го е виждала и се обърна обратно. Имаше тежка тълпа с повече хора, отколкото имаше маси и столове, така че имаше добро прикритие, докато се запъти към един ъгъл и оглеждаше…
И ето я и нея.
Малката му натрапница.
Проклинайки под носа си, той смътно осъзна каква загуба на време бе всичко това — особено като се има предвид, че братовчедите в този момент сключваха отново сделка с онзи лесър. За съжаление обаче, веднага щом бе получил сигнал, че черното й Ауди е потеглило, той беше принуден да намери нещото и да го проследи.
Не беше подготвен за това.