Марк се засмя.
— Нека са два. Но без картофки. И на двете порции.
След като сервитьорката тръгна, Сола се опита да не гледа в посоката на онова тъмно ъгълче отзад.
— Е,…
— Не мислех, че някога ще ми отговориш. Поканих те на среща преди колко време?
Докато Марк се усмихваше, тя забеляза, че има чудесни зъби, прави и наистина бели.
— Преди доста време, предполагам. Бях заета.
— С какво се занимаваш?
— С това-онова.
— В каква сфера?
Обикновено доста бързо се ядосваше, когато хората любопитстваха. Но вълнението му за това беше спокойно и леко, така че беше просто разговор на среща.
— Предполагам, че може да се нарече криминално правосъдие.
— О, значи си в сферата на закона.
— Доста съм запозната с него, да.
— Това е готино, — Марк се прокашля. — Е, … изглеждаш наистина добре.
— Благодаря. Мисля, че се дължи на треньора ми.
— О, някак си мисля, че ще се справяш чудесно и без моя помощ.
Докато задълбочаваха лежерния разговор, тя започна да се отпуска — после дойде и поръчката им и си взеха по още една бира. Беше толкова… нормално да е в този бар, да прави нещо с някого, да опознава някого.
Точно обратното на това, на което беше станала свидетел предната вечер.
Сола потрепери, когато в главата й изникнаха образи… светлината от свещите, тъмнокосият мъж, надвесен над полуголата жена сякаш ще я обладае, и двамата като пуснати на свобода диви животни, без никакви задръжки… И после онези блеснали очи, които срещнаха нейните собствени през прозореца, сякаш беше знаел през цялото време, че тя наблюдава.
— Добре ли си?
Сола се насили да се съсредоточи.
— Извинявай, да. Какво казваше?
Докато Марк отново започна да говори за тренировките си за „Железния човек“, тя се почувства сякаш отново е отвън пред къщичката, наблюдавайки мъжа и жената.
По дяволите. Беше устроила тази среща само защото искаше да се отпусне. Не защото особено много я беше грижа за Марк, колкото и да беше мил.
Всъщност може би го беше направила, защото просто личният й треньор беше наистина доста висок, наистина доста добре сложен, с много тъмна коса и светли очи.
Когато вината я подсети, тя си помисли, о, за Бога. Та тя беше възрастен човек. Марк също. Хората правеха секс поради какви ли не причини — това, че не искаше да се омъжи за него, не означаваше, че нарушава някакви кардинални правила… освен, мамка му. Като остави настрани морала на баба си и неговите бляскави, перлено бели зъби и големите му рамене, тя всъщност не беше привлечена от Марк.
Беше привлечена от мъжа, на когото Марк й напомняше.
И това беше онова, което правеше това грешно.
Глава 53
Въпреки че Куин едва ли можеше да се нарече специалист по срещите на Съвета, му беше пределно ясно, че групата, която се появи, беше дошла в къщата, очаквайки едно нещо, но бе получила съвсем друго.
Рот не спести, нито смекчи думите си и след като сервира бомбата, насъбра всички неща в думи за пет или десет минути.
Това всъщност беше хубаво нещо. Колкото по-бързо приключеше той, толкова по-бързо можеха да го върнат у дома.
— В заключение, — каза кралят с басов глас. — Оценявам възможността да се обърна към тази внушителна група.
В този случай „внушителна“ означаваше „задници“.
— Имам други задължения в момента, — най-напред да остане жив. — Така че няма да съм с вас. Все пак обаче, ако имате да кажете нещо, обърнете се към Тормент, син на Харм.
Секунда по-късно кралят напусна къщата заедно с Ви и Зейдист.
Насред започналото разотиване, всички в дневната останаха по столовете си, шокирани и по лицата им бе изписано „а сега какво?“. Очевидно бяха очаквали повече,… но и също така по-малко. Нещо като деца, които бяха досаждали прекалено много на родителите си и накрая бяха получили шамар по задника.
Според Куин всъщност беше дяволски забавно.
Групата най-после започна да си тръгва след като домакинята стана на крака и започна да дрънка глупости за това каква чест е да имат всичко това бла-бла-бла.
Куин го бе грижа само за едно-единствено нещо.
И това беше съобщението, което бе получил на телефона си минута по-късно: Рот бе у дома и в безопасност.