Издиша бавно, прибра телефона си обратно във вътрешния джоб на коженото яке и се зачуди дали да не покаже някое и друго движение на дансинга, за да накара купчината задръстеняци да се поразкършат и да потанцуват малко. Вероятно обаче щеше да си навлече неприятности за това.
Безделник.
Тълпата започна да излиза малко след това, за видимо разочарование на домакинята, сякаш се бе преоблякла и разместила къщата си в очакване на дълга социална и бележита вечер, само за да се окаже, че е получила само две секунди слава и кофа с крилца от КейЕфСи.
Съжалявам, госпожо.
Тормент започна да се разпорежда с разотиването, застанал пред камината и кимайки с глава, казваше по няколко думи. Сред цялата тази делегация Рот беше направил мъдър избор. Братът имаше вид на здравеняк с всичките си оръжия, но винаги проявяваше желание и вътрешно беше склонен да играе ролята на умиротворител, и това не беше по-различно тази вечер.
Беше особено мил към Мариса, когато половинката на Бъч си тръгна, по лицето му се изписа същинско обожание, докато я прегръщаше и кимваше на охраната да я изпрати навън. Обаче този миг на разнежване бе моментално заменен от професионалната му маска.
Накрая домакинята помогна на своя древен хелрен да се изправи на крака и даде знак да го качат горе.
И после остана само един.
Елан, син на Ларекс, се мотаеше покрай покритите със завеси прозорци.
Куин го бе наблюдавал през цялото време, като броеше колко точно членове на Съвета отидоха до него, здрависаха се, прошепнаха му нещо на ухо.
Всеки един.
Така че не беше съвсем изненадващо, че вместо да си тръгне като добро момче, той тръгна към камината сякаш търсеше публика за проява.
Чудесно.
Докато Елан приближаваше Тор, колкото по-близо ставаше, толкова повече трябваше да повдига глава, за да осъществи контакт с очите на брата.
— Беше наистина голяма чест да присъствам на аудиенция с вашия крал, — каза тъжно джентълменът. — Заставам твърдо зад всяка дума.
Тор промърмори нещо в отговор.
— Но се мъча над едно нещо, — заувърта аристократът. — Надявах се да говоря лично с него за това, но…
Да, не се и надявай на това, приятелче.
Тор проговори, за да наруши тишината.
— Каквото и да ми кажете, ще стигне право до ушите на краля без каквито и да било пропуски или разкрасявания. А бойците в тази стая са се заклели във вярност. Ще умрат, но няма да издадат и думичка.
Елан погледна към Рив, очевидно очаквайки подобни думи от мъжа.
— Същото важи и за мен, — промърмори Ривендж, докато се опираше на бастуна си.
Внезапно гърдите на Елан се надигнаха, сякаш този тип лично внимание бе повече, отколкото се беше надявал да получи на срещата.
— Е, беше ми тежко да държа това в сърцето си.
Със сигурност доста ти е тежало, помисли си Куин. С това тяло на десет годишно момче.
— И то е…, - подтикна Тор.
Елан кръстоса ръце отзад на гърба си и закрачи леко наоколо, сякаш говореше от доста дълго време. Нещо подсказваше на Куин, че бяха подготвени предварително обаче — макар че не можеше да каже за какво.
— Очаквам кралят ви да отвърне на един слух, който дочух.
— Който е? — каза Тор с равен глас.
Елан се спря. Обърна се. Заговори ясно.
— Че е бил прострелян през есента.
Никой не показа реакция. Нито Тор, нито Рив. Нито останалите в стаята братя. И със сигурност не Куин или момчетата му.
— Кой ви каза това? — попита Тор.
— Ами, честно казано, мислех, че ще е тук тази вечер.
— Нима, — Тор погледна към празните столове и сви рамене. — Искате ли да ми кажете какво сте чули?
— Мъжът спомена нещо за визитация от краля. Подобно на случая, когато Рот дойде и ме посети у дома през лятото, — това беше казано така, че да си придаде важност, сякаш това беше най-важното в годината за Рот, точно това. — Каза, че шайката копелета са стреляли по краля, докато е бил на своя територия.
Отново никаква реакция.
— Но очевидно кралят ви е оцелял, — паузата предполагаше, че Елан очаква те да допълнят с детайли. — Изглежда доста добре, впрочем.
Последва дълга тишина, като че ли и двете страни, участващи в разговора, очакваха друг да оползотвори тишината.