Тор вдигна вежди.
— С цялото ми уважение, не ни казахте почти нищо, а клюките се носят откакто свят светува.
— Но ето странното нещо. Говореше ми за това преди то да се случи. Не му повярвах обаче. Че кой би организирал опит за покушение? Изглеждаше… просто като безпочвени хвалби на мъж, който иначе е просто недоволен от начина, по който се случват нещата. Само че после, седмица по-късно, той ми каза, че шайката копелета са продължили, че Рот е бил застрелян. Не знаех какво да правя. Нямаше как да се свържа лично с краля и нямаше и начин да се уверя, че мъжът казва истината. И оставих нещата така… докато не се свика тази среща. Чудех се дали може би е… наред. Очевидно не, но после се зачудих защо него го нямаше тук.
Тор погледна надолу към по-дребния мъж.
— Би било от помощ, ако назовете по име.
Сега Елан се намръщи.
— Искате да кажете, че не знаете кой е в Съвета?
Рив завъртя очи, а Тор сви рамене.
— Имаме по-важни неща за правене от това да се тревожим кой е в членството на Ривендж.
— В Древния свят Братството знаеше кои сме.
— Между нас и майчините земи има цял океан.
— Много жалко.
— Това е ваше мнение.
Куин пристъпи напред с намерението да се намеси, ако братята хванат кучия му син за кльощавия врат: някой може би щеше да се наложи да хване главата му преди да се пръсне по килима на домакините. И долната част на тялото.
Изглеждаше доста гостоприемно.
— Е, за кого става дума, — притисна малко Тор.
Елан огледа притихналите смъртоносни мъже, които бяха вперили погледи в него.
— Асейл. Името му е Асейл.
Надолу в центъра на Колдуел, където тъмните улички бяха като лабиринт и трезвите хора бяха малцинство и далеч един от друг, Кор замахна с косата си на около метър и половина в полукръг над кишавата почерняла земя.
Удари лесъра във врата, и главата му, сега отделно от гръбнака, полетя, въртейки се в студения порив на вятъра. Черна кръв плисна на спирала от артериите, докато обезглавената част на тялото му се свличаше напред на етапи.
И това беше.
По-скоро разочароващо, наистина.
Като се завъртя, той задържа любимата си над рамото си, така че да се свие зад него, да пази гърба му, докато той се готвеше за каквото и да предстоеше. Пряката, в която бе навлязъл, за да преследва сега вече обезвредения убиец, беше с изход в другия край, а зад него тримата братовчеди бяха подредени рамо до рамо, тъй като повече щяха да дойдат от тази посока…
Нещо идваше.
Нещо… приближаваше бързо, шумът от двигателя ставаше все по-силен и по-силен…
Джипът влезе в пряката, гумите му едва намериха или изобщо не намериха сцепление със заледената настилка. В резултат на това колата се заби в стената, дългите светлини на фаровете заслепиха Кор.
Който и да беше зад волана, не натисна спирачките.
Двигателят изръмжа.
Кор извърна лице от автомобила и затвори очи. Нямаше смисъл да ги държи отворени, след като зрението му не функционираше. Реално не го интересуваше кой караше колата, дали беше убиец, вампир или човек.
Идваха към него и щеше да ги спре. Макар че вероятно беше по-лесно да се махне.
Обаче никога не се беше замислял за лесното.
— Кор! — извика някой.
Като си пое дълбоко от студения въздух, издаде боен вик, като проследи приближаващите, сетивата му се активираха и успя да позиционира джипа в пространството пред него. За момент косата му изчезна, и пистолетите му, жадни да се включат, се озоваха в дланите му.
Изчака още няколко метра.
После започна да стреля с кръгови движения.
Със заглушителите куршумите издаваха звук само като се изстрелваха сред вятъра, когато рикошираха, пробиваха гума…
В този момент заслепяващите светлини се извиха, задната част на автомобила се завъртя, траекторията не се промени, благодарение на голямото ускорение, дори когато всичко се движеше в хаос.
Точно преди страничната врата да го отнесе, Кор отскочи от земята, ботушите му го оттласнаха, покривът едва мина под обувките им, докато близо четири тона извън контрол прелетяха под летящото му тяло.
Когато кубинките на Кор отново се приземиха, краят на предницата на колата се удари в кофа за боклук, която спря автомобила по-добре от които и да били спирачки.