Кор не похаби време, за да се приближи, вдигна и двата си пистолета в готовност.
Макар че беше изхабил доста куршуми, знаеше, че има поне по четири във всеки. А бойците му отново бяха зад него.
Приближи се, за да погледне вътре, изобщо не му пукаше какво ще намери: от своя вид, мъж или жена, лесър, за него нямаше значение.
Миризмата на развалено месо и захарен сироп го извести с кого от враговете си има работа и разбира се, когато се наведе в потрошената предна част, две нови попълнения, още с тъмен цвят на косите и руменина по кожата, бяха проснати на предните седалки.
Дори със закопчани колани, бяха в ужасно състояние. Като оставим настрани, че бяха надупчени от куршумите, по лицата им си личеше, че бяха размятани в купето на автомобила, удряни в таблото и посипани със счупено стъкло. Черна кръв течеше от разбитите им носове и нарязани бузи и брадички, смрадливата им течност капеше по гърдите им като вода по фаянсови плочки в баня.
Никакъв еърбег. Може би беше повреден.
— Не мислех, че ще успееш, — промърмори Балтазар.
— Да, — съгласи се някой.
Кор довърши работата като изпразни пистолетите си, хвана вратата от страната на шофьора и я откачи от пантите.
Докато звукът от потрошен метал отекваше в уличката, той метна вратата настрани, извади кинжала си от ножницата и се наведе.
Както всички лесъри, тези подчинени на Омега все още мърдаха и примигваха, въпреки катастрофалните си наранявания и щяха да продължават така вечно, ако ги оставеха в това състояние, дори телата им да се разпаднат след време.
Имаше един-единствен начин да бъдат убити.
Кор протегна дясната си ръка над лявото му рамо и зарови острието на кинжала си право в гърдите на този, който беше зад волана. Извъртя глава настрани и затвори очи, за да не го заслепят отново, изчака звукът на пукване и светлината да изчезнат преди да се наведе над седалката и да направи същото на този на пасажерското място.
След това се обърна, за да мине от другата страна и да ликвидира обезглавения, пищящ труп,… който имаше следи от гуми по гърдите, благодарение на минаването на автомобила в уличката.
Вървейки през черната киша, той отново вдигна ръката с кинжала над рамото си и зарови острието в гръдния кош с такава сила, че върха на оръжието се заби в асфалта.
Когато отново стана на крака, въздухът излезе от носа му като пара от локомотив.
— Претърсете колата и след това трябва да се разделим.
Погледна колко е часът. Полицията на Колдуел беше разочароващо откликваща, дори в тази част на града — и моменталната заплаха от човешка намеса, с която живееше, бе, както винаги, голяма досада. Но с доста късмет щяха да изчезнат сякаш никога не са били тук само за няколко минути.
Избърса острието си, погледна нагоре към небето, изпука врата си и отпусна рамене.
Беше невъзможно да не мисли за срещата на Съвета, която бе насрочена; беше в мислите му цяла вечер. Дали Рот се беше появил? Или беше дошъл само Ривендж и представителите на Братството? Ако кралят наистина се бе появил, Кор можеше да си представи много добре нещата: демонстрацията на сила, предупреждението, след това бързо напускане.
Колкото и силно да беше Братството и колкото и желание да имаше Рот да засили мощта си пред тази група безверни аристократи и подлизурковци, беше трудно да си представи, че мъж, който почти бе убит наскоро, имаше някакви шансове: дори само от собствен интерес, Братството би искало той да е жив, тъй като беше и техен водач.
И точно поради тази причина бе решил да стои настрана.
Нямаше лошо в това да остави Рот да опита да възстанови от загубените си сили, но можеше да изгуби доста в директен сблъсък с Братството пред точно тази публика: потенциалът за допълнителни щети беше прекалено голям. Последното, което той искаше, беше да тласне глимерата към отказване от него… или да ги избие всички наведнъж, докато отстраняваше краля.
Но той всъщност бе открил, благодарение на контактите на Троу, точно къде и кога щеше да се състои събирането. Което беше сега… и в дома на онази жена, от която бойците му се бяха хранили в онази малка къщурка.
Очевидно имаше желание да позволи на други да я използват по своеобразни начини. И съвсем скоро щеше да знае какво бе излязло наяве и това щеше да му го достави говорителят, който беше Елан — ако нямаше друга причина, поради която мъжът бе поискал да се наслади на достъпа си там и да се поизфука малко…