Подсвиркване от задната част на съсипания автомобил го върна в реалността.
Зайфър стоеше до отворената врата на багажника, веждите му бяха смръщени и той извади… увит в найлон пакет от нещо бяло.
— Доста си имат, — каза той и го вдигна високо.
Кор отиде с тежка стъпка натам. Имаше още три такива пакета, просто метнати в багажника, сякаш двамата убийци са били по-загрижени за безопасността си, отколкото за разположението на наркотика.
В този момент от изток се разнесе звук на полицейски сирени, може би заради катастрофата, може би не.
— Ще вземем пакетите с нас, — нареди Кор. — И се разделяме сега.
Глава 54
Общо взето срещата не беше толкова зле.
Докато Сола ставаше от стола си и започна да облича палтото си, Марк се появи зад нея и й помогна да сложи дрехата на раменете си.
Начинът, по който ръцете му се движеха, предполагаше, че е настроен краят на вечерята да е по-скоро началото на остатъка от нощта.
Но не пришпорваше нещата. Пристъпи назад и се усмихна, като направи галантен жест с ръка към изхода.
Като мина пред него, усети нещо като подсъзнателно самообвинение, че не караше кръвта й да кипи… а онзи ужасно агресивен и доминиращ мъж от предната вечер го бе направил.
Щеше да се наложи да убеди либидото си. Или да го нашамари…
Може би по-скоро този мъж да го направи, предложи вътрешна част от нея.
— Не, — промърмори тя.
— Извинявай, какво?
Сола поклати глава.
— Просто си мърморя.
След като минаха през тълпата, стигнаха вратата на ресторанта и уоу, какво прочистване за синусите, когато излязоха навън.
— Е…, - каза Марк, пъхна ръце в джобовете на дънките си, добре развитото му тяло се изпъчи… и все пак дори не успяваше да се доближи до размера на…
Стига.
— Благодаря ти за вечерята, нямаше нужда да плащаш сметката.
— Е, това беше среща. Ти го каза, — той отново се усмихна. — А и аз съм традиционалист.
Направи го, каза си тя. Попитай го да се върнете у тях.
Все пак не можеше да става това-онова в нейния дом. Никога. Не и с баба й на горния етаж… глухотата на старата жена беше доста избирателна.
Просто го направи.
Нали затова му звънна…
— Имам ранна среща утре сутринта, — избълва тя. — Така че трябва да тръгвам. Но много ти благодаря… и бих искала отново да се видим.
Трябваше да му признае на Марк — успя да прикрие всякакво разочарование, което бе изпитал, с още една от неговите усмивки.
— Звучи добре. Беше забавно.
— Паркирала съм ето там отзад, — тя посочи с палец през рамо. — Е…
— Ще те изпратя до колата.
— Благодаря.
Мълчаха, докато обувките им проскърцваха по солта, поръсена върху леда.
— Хубава вечер.
— Да, — отвърна тя. — Такава е.
По някаква причина сетивата й започнаха да изпращат предупредителни сигнали, очите й претърсваха тъмнината отстрани на паркинга.
Може би Бенлоиз я следеше, помисли си тя. Несъмнено бе разбрал досега, че някой бе проникнал в дома му и сейфа му, и вероятно бе забелязал преместената статуя.
Нямаше как да знае дали ще си отмъщава обаче. Въпреки бизнеса, в който беше замесен, той имаше определено поведение, към което се придържаше… и в определен момент вероятно бе разбрал, че като беше спрял поръчката и не й беше платил, бе постъпил неправилно.
Определено беше разбрал съобщението.
Освен това тя можеше да вземе всичко, което бе заключил в сейфа.
Като приближи Аудито, тя изключи алармата. След това се обърна и погледна нагоре.
— Ще ти звънна.
— Да, направи го, — каза Марк.
Последва дълга пауза. След това тя протегна ръка нагоре, прокара я зад врата му и притегли устните му надолу към своите. Марк моментално отвърна на поканата, но не по притискащ и доминиращ начин. Тя наклони глава, той направи същото и устните им се срещнаха, докоснаха се леко, след това с повече натиск. Той не я притисна към себе си, нито към колата… не се усети загуба на самоконтрол.