— Радвам се, че са идвали хора, — промърмори той, чувствайки, че трябваше да каже нещо.
— О, да, идваха… — Лейла извърна поглед, странно изражение стегна чертите на лицето й, — доста идваха.
Куин се намръщи.
— Никой странен обаче, нали?
Не можеше да си представи, че някой в имението би бил нещо по-различно от подкрепящ, но все пак трябваше да попита.
— Не… не странен.
— Какво? — докато Лейла мърдаше с пръст корицата на списанието в скута си, брюнетката отпред с приличаща на балонче глава и с лице с празен поглед ту се изкривяваше, ту ставаше пак нормална, изкривяваше се, пак нормална. — Лейла. Кажи ми.
За да може да постави някакви шибани граници, ако се налагаше.
Лейла отметна косата си назад.
— Ще решиш, че съм луда… или… не знам.
Той се приближи и седна до нея.
— Добре, виж. Не знам как да го кажа най-правилно, затова просто ще го кажа. Аз и ти? Ще бъдем изправени пред доста… нали знаеш, лични проблеми, свързани с…, - о, Боже, наистина се надяваше бременността да е спасена. — Също така можем да започнем да бъдем напълно откровени един с друг. Каквото и да е. Няма да те съдя. След всичките глупости, които съм направил лично аз? Никога няма да съдя никого за нищо.
Лейла си пое дълбоко въздух.
— Добре… ами, Пейн дойде да ме види снощи.
Той отново се намръщи.
— И?
— Ами, каза, че може би може да направи нещо относно бременността. Не беше сигурна дали ще проработи, но не вярваше и да ме нарани.
Гърдите на Куин се стегнаха, страх го прободе и накара сърцето му да забие бързо. Ви и Пейн имаха неща у себе си, които не бяха от този свят. И това беше готино. Но не и около детето му — за Бога, ръцете на Ви бяха ръце на убиец…
— Тя сложи ръка на корема ми, точно където е бебето…
Усещане сякаш кръвта му беше изтекла рязко и наведнъж удари здраво Куин в главата.
— О, Боже…
— Не, не, — тя се протегна към него. — Не беше лошо. Беше… хубаво всъщност. Бях… окъпана в тази светлина… тя мина през мен, подсили ме. Излекува ме. Фокусира се върху корема ми, но излекува още много. Обаче след това бях много разтревожена за нея. Свлече се на пода до леглото… — Лейла кимна надолу към пода. — Но после изгубих съзнание, сигурно съм спала много дълго време. И когато най-после се събудих? Тогава се почувствах… различно. Първоначално помислих, че е защото абортът най-после е… приключил. Излязох и намерих Блей, той ме заведе в клиниката. Тогава дойде ти и доктор Джейн ни каза, че… — нежната ръка на Лейла докосна долната част на корема й и се спря там. — Тогава тя ни каза, че детето ни е все още живо…
В този миг гласът й се пречупи и тя примигна бързо.
— Така че сега разбираш, мисля, че тя спаси бебето ни.
След дълъг момент на шок, Куин прошепна.
— О… мамка му.
Обратно на паркинга на ресторанта, Асейл се надвеси над Аудито на своята натрапница, застанал изцяло в светлините от фаровете.
Точно както бе направил и предната вечер, той срещна погледа й инстинктивно, а не умишлено.
И както стоеше на студа, беше разгневен заради собствения си нрав и заради друго. След като тази купчина изпражнения на два крака я беше изпратил до колата й и беше проявил лудостта да я целуне, Асейл имаше две възможности: да проследи мъжа в нощта, след което да последва разкъсване на гръкляна му, или да почака, докато човекът си тръгне и…
Нещо дълбоко в него го накара да вземе решение: не беше способен да я остави.
Натрапницата му спусна прозореца си и мирисът й го накара да получи ерекция.
Също така го накара да се усмихне. За първи път тази вечер го улавяше и това успокои гнева му повече от всичко друго.
Е, освен може би да одере онзи жив.
— Какво искаш? — изръмжа тя.
О, и това ако не беше точният въпрос.
Той заобиколи и мина от нейната страна на колата.
— Забавлява ли се?
— Моля?
— Сигурен съм, че чу въпроса ми.
Тя отвори с трясък вратата и изскочи от колата.
— Как смееш да очакваш някакви обяснения от мен за каквото и да било…
Той премести тежестта на бедрата си така, че се наклони към нея.
— Може ли да ти напомня, че ти първа наруши личното ми пространство…