— Не съм изскачала пред колата ти и…
— Хареса ли ти това, което видя снощи? — това я накара да млъкне. И като настъпи тишината, той се усмихна леко. — Значи признаваш, че си гледала.
— Много добре знаеш, че е така, по дяволите, — извика тя.
— Тогава отговори на въпроса. Хареса ли ти това, което видя? — каза той с глас, който дори на самия него му се струваше много дрезгав.
О, да, помисли си той, докато вдишваше дълбоко. Харесала го е.
— Няма значение, — измърка той. — Няма нужда да го казваш с думи. Вече знам отговора ти…
Тя го зашлеви толкова бързо и толкова силно, че главата му буквално се отметна назад.
Първият му инстинкт беше да оголи зъби и да я захапе, да я накаже, да се възбуди, защото нямаше по-добра подправка за удоволствието от малко болка. Или много.
Той изправи главата си и после затвори очи.
— Това беше приятно. Искаш ли да го направиш отново?
Когато тя отново се изчерви, той се засмя вътрешно и си помисли, да, разбира се, тази нейна реакция беше потвърдила, че онзи мъж щеше да остане жив. Или поне щеше да умре от нечии други ръце.
Тя искаше него. И никой друг.
Асейл се наклони още по-близо, докато устните му не бяха точно до ухото й.
— Какво прави, когато се прибра у дома? Или не успя да изчакаш дотогава.
Тя направи бавно крачка назад.
— Искаш ли да знаеш? Хубаво. Смених тоалетната на котката, направих си две бъркани яйца и филийка препечен хляб, а после си легнах.
Той направи бавно крачка напред.
— Какво прави, когато си легна?
Когато отново го лъхна ароматът й, той пак постави устни, където бяха… близо, о, толкова близо.
— Мисля, че знам какво си правила. Но искам ти да ми кажеш.
— Майната ти…
— Мисли ли за това, което видя? — духна вятър и коса падна пред очите й, и той върна кичурите на мястото им. — Представи ли си, че чуках теб?
Дъхът й се забунтува в гърдите й и о, прескъпа Върджин, това го накара да пожелае да я има.
— Колко дълго остана? — каза той задъхано. — Докато тя свърши… или докато свърших аз?
Ръцете й го отблъснаха.
— Разкарай се.
С бързо движение тя се измести от хватката на тялото му, скочи обратно в колата си и трясна вратата. Той се придвижи също толкова бързо.
Като се вмъкна през отворения прозорец, той извърна лицето й и я целуна силно, устните му доминираха, желанието да махне каквито и да било следи от онзи човешки мъж накара члена му да пулсира.
Тя отвърна на целувката му.
Също толкова силно.
Раменете му бяха прекалено големи, за да се проврат също през прозореца, искаше му се да смачка стоманата. Трябваше обаче да бъде в това положение и това го направи дори по-настоятелен, кръвта кипеше във вените му, тялото му се обтегна, докато езикът му проникваше в устата й, ръката му се провря зад врата й и се впи в косата й.
Беше влажна, сладка и топла.
Достигна момента, в който имаше нужда да спре и да си поеме въздух, или да рискува да припадне.
Когато се отдели от нея, очите им се срещнаха. И двамата дишаха тежко, възбудата й се понесе още по-доловимо във въздуха и той поиска да бъде в нея.
Да я бележи…
Звукът на телефона му беше точно неподходящото нещо в неподходящия момент. Звъненето от палтото му сякаш я върна в реалността, очите й блеснаха гневно, когато се отвориха, ръцете й се сключиха около волана сякаш искаше да запази равновесие.
Не го погледна, докато вдигаше обратно прозореца, запали и потегли.
Остави Асейл задъхан в студа.
Глава 55
Малко след това Куин излезе от стаята на Лейла, а кубинките му го поведоха бързо по дългия килим, който стигаше чак до основата на стълбите. Докато минаваше покрай кабинета на Рот, му се стори, че някой извика името му, но дори не обърна внимание. В далечния край на коридора със статуите, след апартамента на Зи и Бела, вратата на стаята на Мани и Пейн беше затворена, но от вътре се чуваше тихото мърморене на телевизора. Куин изчака секунда, за да събере парчетата от експлодиралия си мозък, и после почука.
— Влез, — чу се в отговор.
Като пристъпи вътре, стаята бе облята от синьо сияние, идващо от телевизора. Пейн лежеше на леглото, кожата ѝ бе толкова бледа, че отразяваше сменящите се изображения от екрана.