— Здрасти, — каза тя с неясен глас.
— Исусе… Христе…
— Не, не ме е страх. — Тя се усмихна. Или поне половината ѝ уста се усмихна. — Извини ме, че не ставам да те посрещна.
Той тихо затвори вратата.
— Какво стана?
Попита, макар че вече някак си бе узнал отговора.
— Тя добре ли е? — попита Пейн. — Твоята жена още ли е бременна?
— Така изглежда според тестовете.
— Добре. Това ме радва.
— Умираш ли? — изплю той. И веднага му се прииска сам да се ритне в топките.
Тя се изсмя грубо.
— Не мисля. Но съм много отпаднала.
Краката на Куин го понесоха по килима.
— Е… какво стана?
Пейн се опита да се изправи малко на възглавниците, но след много усилия се отказа.
— Мисля, че губя дарбата си. — Тя изстена, когато размърда краката си под завивката. — Когато дойдох тук за пръв път, можех да сложа ръцете си върху някого и да го излекувам без странични ефекти или със съвсем незначителни. Обаче всеки път, когато лекувам, усилията ме съсипват. А това, което опитах с твоята жена и малкото…
— Почти не те уби, — довърши той.
Тя сви рамене.
— Събудих се на пода до нейното легло. Довлякох се дотук. Мани ме събуди рано и тогава имах енергия. Сега отново клюмам.
— Мога ли да направя нещо?
— Мисля, че имам нужда да посетя светилището на майка ми. — Произнесе думите с абсолютен присмех. — За да се презаредя. Изглежда логично, особено след като там се зароди дарбата ми. Просто трябва да събера достатъчно сили, за да прекося, така да се каже — е, трябва да събера и малко воля. Предпочитам да остана тук долу. Обаче, както изглежда, решението се взема само, без мен. След даден момент трудно преговаряш с физическото си тяло.
Да, той знаеше за какво говори.
— Аз не мога… — Той прокара ръка през косите си. — Не знам как да ти благодаря.
— Когато тя роди, тогава може да ми благодариш. Все още има много неясноти пред вас, които трябва да преодолеете.
„Вече не”, помисли си той. Неговото видение, онова от дверите на Небитието, за пореден път бе на прага да се сбъдне. И този път щеше да стане наистина.
Куин издърпа един от кинжалите от кобура и прокара острия край по дланта си. Когато бликна кръв и започна да капе, той се предложи на жената.
— Заклевам се от името на моята… — Той спря за миг. Нямаше кръвна линия от името на която да говори, не и с миналото, в което се бяха отрекли от него. — Заклевам се в името на честта си да ти служа до последния удар на сърцето си и до последния си дъх. Всичко, което пожелаеш от мен, ще бъде изпълнено без въпроси и колебание.
От една страна изглеждаше нелепо да се предлага така пред дъщерята на шибаната богиня. Като че ли Пейн имаше нужда от нещо? Ръката, с която Пейн държеше кинжала, хвана неговата и я стисна здраво.
— Бих предпочела да се закълнеш в честта си, отколкото в която и да било кръвна линия на света.
Погледите им се срещнаха, но не като на мъж и жена, а като на боец с боец, въпреки различния им пол.
— Никога няма да мога да ти благодаря достатъчно, — каза той.
— Дано тя да преживее бременността. И дано с бебето да оцелеят, само това искам.
— Сега вече имам усещането, че ще оцелеят. Благодарение на теб.
Странно бе, че му се прииска да се поклони пред жената, но понякога просто се подчиняваш на инстинктите, и той се наведе. После се обърна да си ходи — не искаше да я държи изправена, особено когато се нуждаеше от почивка. Тъкмо когато ръката му хвана бравата, Пейн измърмори:
— Ако ще благодариш на някого, благодари на Блейлок.
Куин замръзна. Бавно се извърна.
— Какво… каза?
Асейл остана на място, когато колата се изниза от паркинга и продължи по пътя, сякаш неговата натрапница бе сложила бомба в ресторанта и бързаше да се измъкне, преди да задейства детонатора. Тялото му го подтикваше да тръгне след нея, да спре колата, и да я издърпа на задната седалка. Но съзнанието му говореше друго.
Усетил порива на тялото си, той осъзна, че губи напълно контрол около нея и това беше опасно. Той бе мъж, който се славеше с непоколебимо самообладание. Обаче около тази жена не можеше да запази хладнокръвие. Особено когато тя бе непрекъснато възбудена. Той бе погълнат от желанието си да я притежава. Така че се налагаше сам да си надене юзди.