Всъщност не му влизаше в задълженията да пилее време, преследвайки някаква човешка жена, причаквайки я спотаен зад някой ъгъл, докато тя се среща с друг мъж. Усещаше напиращо желание да убие мъжа, който ѝ правеше компания за вечеря на по чийзбургер. В името на Скрайб Върджин, какво се случваше с него? Когато отговора се появи пред него, той категорично го отхвърли.
В стремежа си да пренасочи енергията, той извади телефона си, за да провери кой го бе търсил, и за да развали магията, в която бе попаднал.
Ривендж.
В толкова много отношения нямаше желание да говори с мъжа. Последното, от което се интересуваше, бе отново да предъвкват всички причини, поради които трябваше да участва в социалния и политически застой, в който се намираше Съвета. Но по-добре това, отколкото да тръгне след натрапницата…
Осъзна, че дори не знаеше името ѝ. И сам си припомни, че ще е в негов интерес никога да не го узнава.
Набра номера, придържайки айфона си до ухото с едната ръка, а другата пъхна в джоба на вълненото си палто, за да я стопли.
— Ривендж, — каза той, когато мъжа отсреща вдигна. — Говоря с теб повече отколкото с моята мамен.
— Мислех, че майка ти е мъртва.
— Така е.
— Имаш много ниски стандарти за общуването.
— Какво мога да направя за теб. — Не звучеше като въпрос. Нямаше смисъл да подтиква другия мъж към отговор.
— Всъщност аз мога да направя нещо за теб.
— С цялото ми уважение, но предпочитам сам да се грижа за бизнеса си.
— Много добра политика. Все пак познавам достатъчно добре и теб, и бизнеса ти. Не затова се обаждам. Предположих, че ще искаш да знаеш — Съвета има среща с Рот тази вечер.
— Мисля, че при последния ни разговор се разбрахме. Така че не схващам какво общо има с мен?
— Името ти изскочи накрая. След като всички си тръгнаха.
Асейл повдигна веждата си.
— В качеството на?
— Едно малко птиченце подшушна на Рот, че ти си уредил нападението на шайката копелета в дома ти през есента.
Асейл стисна здраво телефона си. И през настъпилото мълчание, той много внимателно подбра думите си.
— Рот знае, че не е вярно. Аз му предоставих колата, с която да се измъкне. Както споменах и преди, нямам и никога не съм имал връзка с бунтовниците. Всъщност напуснах Съвета точно защото не искам да бъда въвличан в никакви драми.
— Успокой се. Направили са ти услуга.
— Как по-точно?
— Този, който те изпя, го направи пред мен.
— И отново, ако мога да попитам, как това се отнася до мен…
— Знаех, че лъже.
Асейл замълча. Разбира се, Ривендж знаеше, че думите на другия са лъжа, и това беше добре. Но как?
— Преди да попиташ, — измърмори мрачно Ривендж, — нямам намерение да влизам в подробности защо съм напълно убеден. Обаче ще ти кажа, че съм готов да възнаградя лоялността ти с личен подарък от краля.
— Подарък?
— Рот е много ловък в решенията си. Например, ясно разбира как би се почувствал някой, ако погрешно го обвинят в предателство. Той знае, че ако някой се опита да намеси друг в информация, която не е широко известна, то този някой най-вероятно се опитва да прехвърли вината за собствените си действия — особено ако този, който говори, има, да кажем, славата не само на лъжец, но и на невероятен интригант. Сякаш „птиченцето” ти го връща за нещо, което според него доказва липсата ти на лоялност и лошата ти преценка.
— Кой е той, — тежко въздъхна Асейл. Макар вече да се досещаше.
— Рот не иска да си цапаш ръцете с мръсната работа. Всъщност, ако решиш да не предприемеш действия, индивида, който те изпя, ще е мъртъв до двадесет и четири часа. Просто кралят, както и аз, смятаме, че имаме общи интереси, които в този конкретен случай засягат повече теб.
Асейл затвори очи, кръвта му кипеше за отмъщение, също както сексуалните му инстинкти го подтикваха към действие малко по-рано. Обаче крайния резултат се очертаваше много по-различен.
— Кажи ми името.
— Елан, син на Ларекс.
Асейл притвори клепачите си и оголи зъби.
— Кажи на твоя крал, че с радост съм готов да се погрижа за това.