Нямаше смисъл да си прави майтап. Сакстън го нямаше. Блей искаше да го изчукат. А Куин бе повече от готов да даде на мъжа онова, за което копнееше. Изобщо не приличаше на среща. Майната му.
— Заповядай, — изръмжа гърлено. — Ще те чакам.
Блей кимна, все едно бяха сключили споразумение, и пръв излезе от стаята, а тялото му се движеше агресивно, докато минаваше през вратата.
Куин наблюдаваше мъжа. Изчака го да излезе. Прииска му се да се заключи в стаята, за да има време да се съвземе.
Внезапно нещо в главата му щракна, въпреки обещанието, че след няколко часа ще се видят: изражението на Блей го преследваше до такава степен, че усети пробождане в гърдите. Проклятие, може би няколкото им последователни срещи бяха просто резултат от кофти миналото им, и щяха да се превърнат в нов аспект на общото им нещастие.
Досега не му беше просветвало, че не са подходящи един за друг. Не се бе замислял, че нямат бъдеще, но когато разкри уязвимите си места след толкова години, най-после го осъзна. Сви юмрука си и го заби в касата на вратата. По кокалчетата му остана отпечатъка от корниза. Ръката му пламна от болка и започна да тупти, и по някаква незнайна причина той си спомни как удряше таблата на леглото и крещеше от удоволствие. Стори му се, че оттогава са минали години.
Нямаше връщане назад. Бе готов да се задоволи с това, което му се предлагаше, дори да беше само секс. Освен това, стореното от Блей — онова, че се опита да помогне на Лейла — трябваше да значи нещо. Приятелят му бе достатъчно загрижен, за да промени целия живот на Куин.
Всъщност, Блей беше променил живота му още пред години.
Глава 57
Асейл прие форма до един бълбукащ ручей, който се спасяваше от ледовете заради постоянното движение на водата.
Само веднъж бе посещавал къщата пред него — тухлена викторианска сграда с типичните натруфени мотиви, опасващи верандите и входовете. Изглеждаше толкова старомодна и същевременно уютна. Особено с дългите четирикрилни прозорци от оловно стъкло, и с дима, който се виеше от три от общо четирите комина.
Това означаваше, че собственика се е прибрал преди края на нощта. Точно навреме: скоро се зазоряваше, така че бе логично да се спуснат кепенците, които предпазваха от слънцето. Трябваше да се създаде безопасна среда; къщата да се подготви за часовете, в които собственика се нуждаеше от защита.
Асейл прекоси девствения сняг, оставяйки дълбоки следи. За тази работа не се нуждаеше от официални обувки. Нито от костюм. Бе оставил и Рейндж Роувъра, с който преследваше своята натрапница.
Пресичайки моравата отстрани, той се доближи до високия от земята до тавана прозорец на приемната, в която господаря на къщата неотдавна бе посрещнал определени членове на Съвета… заедно с шайката копелета. Асейл бе един от мъжете, поканени на срещата. Поне докато не стана очевидно, че е време да се изнася, преди да бъде въвлечен точно в онези драматични разговори, от които изобщо не се интересуваше.
Долепи се до стъклото и погледна вътре. Елан, син на Ларекс, седеше на бюрото си, допрял слушалката на стационарния телефон до ухото си, до ръката му се мъдреше чаша бренди, а цигарата тлееше в гравирания кристален пепелник до него. Като се облегна в голямото кожено кресло и кръстоса крака, изглеждаше толкова спокоен и самодоволен, като потънал в блаженство след секс.
Асейл сви юмрук и черната кожа на ръкавицата му изскърца едва доловимо. После се дематериализира направо в стаята, точно зад креслото на мъжа.
От една страна не можеше да повярва, че Елан не бе снабдил жилището си с по-сериозна охранителна система — примерно фина мрежа от стоманени влакна над прозорците и в стените. От друга страна, аристократа явно страдаше от подходяща оценка на риска, но пък притежаваше невероятна арогантност, която му даваше по-силно чувство за безопасност, отколкото всъщност притежаваше.
— … и тогава Рот разказа една история за баща си. Мога да призная, че отблизо краля изглежда доста… свиреп. Въпреки че не плаши достатъчно, за да променя разбиранията си.
Естествено че не. Но Асейл щеше да се погрижи за това.
Елан се наведе и се пресегна към цигарата. Беше натъпкана в едно от онези старомодни цигарета, каквито използваха жените, и като поднесе края на цигарето към устните си, за да си опъне, върха на цигарата оставаше да стърчи извън креслото.