Асейл извади от ножницата лъскаво стоманено острие, дълго колкото ръката му до лакътя. Винаги предпочиташе това оръжие за подобни задачи. Ритъма на сърцето му оставаше спокоен като ръката му, дишането му се запази бавно и равномерно, докато се надвесваше над фотьойла. Нарочно пристъпи встрани, така че отражението му да се появи на прозореца срещу бюрото.
— Не съм сигурен дали беше цялото Братство. Колко от тях са останали? Седем или осем? Това е част от проблема. Вече не знаем колко са. — Елан изтръска цигарата си и малкия къс пепел падна в средата на пепелника. — Сега, докато бях на срещата, дадох нареждания на мой колега да се свърже с теб… Моля? Разбира се, че му дадох номера ти, и не ми харесва тона ти… Да, и той присъства на срещата в дома ми. Той ще… Не, нямам намерение да го правя отново. Ще спреш ли да ме прекъсваш? Така мисля, да.
Елан вдиша дълбоко и бързо изпусна дима — раздразнението му си пролича в начина, по който издиша.
— Може ли да продължим? Благодаря. Както ти споменах, мой колега ще ти се обади във връзка с определена законова разпоредба, която може да ни е от полза. Той ми я разясни, но тъй като използва много термини, предположих, че ще искаш сам да го разпиташ.
Последва доста дълга пауза. Когато Елан заговори отново, звучеше по-притихнал, сякаш успокояващите думи отсреща бяха позагладили разрошените пера на егото му.
— О, и последно. Погрижих се за малкия ни проблем с „бизнес ориентирания” джентълмен…
Асейл нарочно стисна юмрук. Когато кожената ръкавица отново изскърца, Елан се изправи в креслото, краката му стъпиха здраво на пода, гръбнака му се разтегна нагоре, така че главата му да се подаде над облегалката на стола. Погледна наляво. После надясно.
— Трябва да вървя…
В този момент погледа на Елан се спря на прозореца срещу него и той видя отражението на убиеца си в стъклото.
Докато Кор стоеше в изолираната стая с подходящо отопление, трябваше да признае, че предпочита новата квартира на Троу пред приличния на тъмница склад, в който се помещаваха преди това. Може би трябваше да благодари на Сянката, който се натрапи в склада, ако отново прекосяха пътищата си.
От друга страна, усещането за топлина в тялото му може би се дължеше на разпаления му темперамент, а не на добре функциониращите въздухопроводи: аристократа от другата страна на линията изпробваше нервите му.
Не искаше никой от Съвета да му се обажда. Беше му предостатъчно, че се налага да се справя с един от членовете на глимерата. Макар обикновено да подхождаше спокойно към Елан, този път избухна гневно:
— Не давай номера ми на никой друг!
После си размениха няколко реплики с Елан и той усети как в аристократа се надига гняв. Което, разбира се, не беше добре. Никой не искаше безполезен инструмент в ръцете си. Особено ако дръжката му боде.
— Моите извинения, — след малко измърмори Кор. — Просто предпочитам да се разправям само с тези, които вземат решенията. Ето затова се обаждам само и единствено на теб. Другите не ме интересуват. Само ти.
Говореше все едно Елан бе жена и имаха романтична връзка. Кор завъртя очи, когато усети, че аристократа се върза и продължи да говори: „…О, и последно. Погрижих се за малкия ни проблем с „бизнес ориентирания” джентълмен…„
Внезапно Кор застана нащрек. Какво, в името на съдбата, бе направил този идиот?
В интерес на истината, можеше да се окаже чудовищна грешка. Каквото и да се говореше за провала на Асейл, все пак искаше да види Рот детрониран, а точно този „джентълмен” далеч не беше изрязан от крехката, фина коприна на Елан. И колкото и да ненавиждаше, че се налага да се справя със сина на Ларекс, Кор бе вложил значително време и ресурси в отношенията им. Наистина би било жалко да изгубят мерзавеца точно сега, а после да се наложи да внедряват нова връзка в Съвета.
— Какво каза? — настоятелно попита Кор.
Тона на Елан се промени и сега звучеше предпазливо.
— Трябва да вървя…
Писъкът, прогърмял през телефонната слушалка, бе толкова силен и оглушителен, че Кор отмести рязко телефона от ухото си и го задържа настрани. При звука бойците му, които се търкаляха из стаята, обърнаха глави в негова посока, и всички заедно станаха свидетели на убийството на Елан.
Данданията утихна и дълго време не се чуваше нищо, никой не молеше за милост — дали защото нападателя действаше много бързо, или защото дори умиращия мъж бе разбрал, че няма кой да му помогне.