— Сбъркана работа, — отбеляза Зайфър, когато от телефона се чу поредното вибриращо кресчендо. — Пълна каша.
— Все още диша, — отвърна някой друг.
— Не задълго, — изчурулика трети.
Всички бяха прави. Миг по-късно нещо тежко падна на пода и тогава звуците спряха.
— Асейл, — извика рязко Кор. — Вдигни проклетия телефон, Асейл.
Чу се шумолене, сякаш Елан говореше от мястото, където бе паднал, докато някой го надигаше. А после от другата страна се чу стържещо дишане. От което ставаше ясно, че Елан може би вече бе на парчета.
— Знам, че си ти, Асейл, — каза Кор. — И само мога да предполагам, че Елан е прекрачил правомощията си и неблагоразумието му е стигнало до твоите уши. Обаче ти отне партньора ми и той няма да остане неотмъстен.
За всеобща изненада мъжа отговори, а гласа му бе дълбок и силен.
— Едно време, в Древната страна, имаше издадени разпоредби за обидите, целящи да накърнят нечия репутация. Със сигурност си ги спомняш, и няма да отречеш правото ми на възмездие в Новия свят.
Кор оголи зъби, не защото бе разочарован от онзи, с когото разговаряше. Шибаният Елан. Ако тъпото копеле се придържаше към ролята си само на информатор, сега щеше да е жив — и на Кор щеше да се падне удоволствието да го убие, когато приключи всичко.
Асейл продължи:
— Той заяви пред представителите на краля, че аз съм отговорен за твоя изстрел — същия изстрел, който бе произведен в моя имот без моето знание или разрешение, и… — той продължи, без да дава възможност на Кор да отговори — …ти си наясно, че нямам почти нищо общо с атаката.
Назад в миналото, по времето на Блъдлетър, този разговор никога не би се състоял. Асейл щеше да бъде преследван като пречка и щеше да бъде елиминиран както заради положението си, така и заради самия спорт.
Но Кор бе научил урока си. И когато погледа му се спря върху Троу, извисяващ се толкова строен и елегантен сред останалите, той си помисли — да, наистина бе научил, че имаше подходящо време и място за определени… норми на поведение. Май такъв беше израза.
— Наистина мисля това, което ти казах, Кор, сине на Блъдлетър. — Кор потръпна от обръщението и се зарадва, че провеждаха разговора по телефона. — Не ме интересуват нито твоите намерения, нито тези на краля. Аз съм само бизнесмен — оттеглих се от Съвета и вече нищо не ме свързва с теб. А Елан се опита да ме изкара предател — със сигурност знаеш, че това си има цена. Отнех живота на Елан, защото той се опита да вземе моя. Напълно законно е.
Кор изпсува наум. Мъжът имаше пълното право. И докато в първия момент неутралитета на Асейл изглеждаше някак си невероятен, то сега Кор започваше да… е, в случая не можеше да използва думата „доверие”, защото той вярваше само на войниците си.
— Кажи ми нещо, — провлечено каза Кор.
— Питай.
— Свинската му глава още ли е прикрепена за малкото му слабо телце?
Асейл се ухили.
— Не.
— Знаеш ли, че това е един от любимите ми начини на убиване?
— Да го приемам ли като предупреждение, Кор?
Кор отново хвърли поглед към Троу, и пак си спомни за добродетелите, които се криеха дори в кодекса на поведение на воюващите мъже.
— Не, — заяви той. — Просто имаме нещо общо. Всичко най-добро, Асейл, през останалата част от нощта.
— И на теб. И, както се изрази общия ни познат, трябва да вървя. Преди да бъда принуден да заколя догена иконом, който точно в този момент чука по вратата, която предвидливо заключих.
Кор отметна глава назад и се засмя, приключвайки разговора.
— Знаете ли, — обърна се той към войниците си, — мисля, че го харесвам.
Глава 58
На следващата вечер, когато капаците на прозорците се вдигнаха и непознатата за Блей аларма на часовника зазвъня, той отвори очи. Стаята не беше неговата. Но той знаеше точно къде е.
До него, облегнат на гърба му, се размърда Куин. Протегна се, голата му кожа се допря и члена му, вече събуден, се уголеми още повече и затупка. Куин се пресегна над главата на Блей, тежката му ръка се протегна и с длан удари часовника, изключвайки алармата.
Едва ли имаше нужда да се пита дали иска едно бързо чукане преди рутинната процедура, включваща душ, обличане и първо хранене. Блей се изви и притисна задника си към слабините на Куин. Ревът, рогърмял в ухото му, го накара да се усмихне, но нещата бързо станаха сериозни, когато ръката на Куин се плъзна надолу и хвана пениса на Блей.