Огледа вътрешността, препълнена с… нищо. Нямаше мебели. Имаше само няколко празни рафта. Паяжините се люлееха от вятъра, нахлуващ през начупените прозорци.
— Чисто е, — извика той.
Обърна се с мисълта, че цялата работа е загуба на време. Искаше му се да е в града и да наритва задници, а не да претърсва пустошта с надеждата да залови някого, а в крайна сметка да се прибира с празни ръце.
Рейдж пъхна малкото фенерче между зъбите си и отново разгъна картата. Отбеляза нещо с химикала и потупа тежката хартия.
— Последната е на около четвърт миля на запад.
Супер. Майната му.
Ако предположеше, че и в последната хижа положението е толкова заспало като до момента, съвсем скоро щяха да приключат и да се заемат с враговете из тесните улички. Може би след петнадесет, най-много двадесет минути. Фасулска работа.
Глава 59
— Изглеждаш много щастлива.
Лейла вдигна поглед. Струваше ѝ се необяснимо как кралицата на расата седеше облегната на леглото до нея, зачетена в Пийпъл и Уиклий, докато слушаше предаването по телевизията. Но пък от друга страна, като изключим огромния кървавочервен оловен рубин, проблясващ на пръста ѝ, тя си беше съвсем нормална.
— Така е. — Лейла остави настрана новия брой на списание „Ерген” и сложи ръка върху корема си. — Възторжена съм.
Особено след като Пейн се отби по-рано и отново приличаше на себе си. Макар желанието на Лейла да запази бебето да бе достигнало патологични размери, мисълта, че нейната благословия се отразяваше зле на някой друг, ѝ причиняваше болка.
— Искаш ли да имаш дете? — изтърси Лейла. Наложи се да добави: — Разбира се, ако въпроса не те обижда…
Бет ѝ показа, че няма от какво да се притеснява.
— Може да ме питаш всичко. И, Господи, да. Толкова много ми се иска. Интересно, но преди трансформацията ми изобщо не се интересувах от бебета, ама изобщо. Смятах ги за шумни, неконтролируеми усложнения, и честно казано, не разбирах защо хората толкова много държат да запълнят живота си с бебета. После срещнах Рот. — Тя приглади тъмната си коса назад и се засмя. — Безполезно е да казвам, че всичко се промени.
— Колко пъти си била в период на нужда?
— Чакам. Моля се. Отброявам.
Лейла се намръщи и се зае да отваря нов пакет солени бисквити. Беше ѝ трудно да си спомни нещо конкретно от онези луди часове с Куин — цялото изживяване бе епично изпитание. Обаче като се вземе предвид чудото, което растеше в нея, си заслужаваше. Сега обаче не би казала, че иска да мине отново през периода на оплождане. Или поне не би го направила без обезболяващи.
— Тогава ти желая скорошен период на нужда. — Лейла захрупа поредната бисквита, която бързо се раздроби в устата ѝ и се стопи. — Не мога да повярвам, че го казах.
— Толкова ли е брутално, колкото… Искам да кажа, нямах възможността да разговарям с Уелси за нейния период, преди да почине, а и Бела никога не е споменавала нищо за нейния. — Бет погледна към кралския пръстен, възхищавайки се как фасетите му улавяха и пречупваха светлината. — А и не познавам толкова добре Есен — тя е прекрасна, но като си помисля през какво преминаха двамата с Тор, ми се струва, че не е подходящо да повдигам темата пред нея.
— Повечето време ти се губи, ако трябва да съм честна.
— Сигурно е малка благословия, а?
Лейла потръпна.
— Иска ми се да можех да ти кажа нещо друго, но наистина си е благословия.
— Но трябва да си струва.
— Без съмнение — мислех си абсолютно същото. — Лейла се усмихна. — Знаеш ли какво казват за бременните жени?
— Какво?
— Ако прекарваш повече време с тях, може да помогнат скоро да дойде и твоя период на нужда.
— Наистина ли? — Кралицата се ухили. — Тогава ти може би си отговора на молитвите ми.
— Е, не съм много убедена, че е вярно. От Другата страна постоянно сме плодовити. Само тук, на Земята, жените са обект на хормонални колебания, но в библиотеката четох за този ефект.