— Какво ще кажеш да направим експеримент? — Бет подаде ръка, за да се ръкуват. — Освен това, тук ми харесва. Ти си много вдъхновяваща.
Лейла вдигна вежди, докато се ръкостискаха.
— Вдъхновител — не, не. Не се възприемам като такава.
— Помисли си само през какво премина.
— Но бременността сама реши да се запази и да продължи…
— Не само това. Ти си оцелялата от един култ. — Лейла я погледна с празен поглед, и кралицата попита: — Не си ли чувала за това?
— Знам какво означава думата. Но не мисля, че се отнася за мен.
Кралицата отмести поглед встрани; не искаше да изпаднат в разногласие.
— Е, може да греша, а и ти със сигурност знаеш по-добре от мен — освен това, сега вече си щастлива и само това е от значение.
Лейла се фокусира върху телевизора в другия край на стаята. От това, което бе разбрала, „култ” не означаваше нещо хубаво, а „оцелял” бе термин, който се свързваше с хора, обикновено претърпели травма. Светилището винаги бе спокойно и приятно като пролетен ден на земята, всички жени в свещеното място бяха спокойни и примирени със задълженията си към майката на расата. Без принуда. Без препирни. По някаква причина гласа на Пейн прозвуча в главата ѝ.
„Ти и аз сме сестри в страданията, причинени от тираничната ми майка — жертви на мащабния ѝ план как трябва да се развиват нещата. И двете ѝ бяхме затворници, по различен начин — ти като Избраница, а аз като нейна родна дъщеря”.
— Съжалявам, — каза кралицата, пресегна се и докосна ръката на Лейла. — Не исках да те разстройвам. Честно, не знам какви ги дрънкам.
Лейла се откъсна от мислите си.
— О, моля те, не бери грижа. — Хвана ръката на кралицата. — Не си ме засегнала. Но сега нека си говорим за хубави неща — като твоя хелрен. Сигурно е нетърпелив да дойде и твоето време.
Бет се изсмя тихо.
— Той не е точно на тази страница.
— Сигурно очаква наследник.
— Мисля, че ще ме дари с дете, но само защото аз го искам толкова много.
— Ох.
— Ох е точната дума. — Бет стисна леко ръката на Лейла. — Просто се притеснява повече. Аз съм силна и здрава, и съм готова. Сега, ако наистина успееш да накараш тялото ми да се задейства, да се надяваме, че ще се получи.
Лейла се усмихна и погали плоския си корем.
— Чу ли това, мъниче? Трябва да помогнеш на кралицата. Важно е кралското семейство да си има бебе.
— Но не, за да наследи трона, — прекъсна я Бет. — Поне аз не искам. Искам само да съм майка и да родя дете на мъжа си. Такава е простата истина.
Лейла замълча. Радваше се, че Куин бе до нея през това пътешествие — но още по-прекрасно би било да има подходящ мъж, който да лежи до нея и да я гушка през деня, да я обича, и да я държи в обятията си, и да ѝ казва, че е безценна не само заради това, на което е способно тялото ѝ, но и заради емоциите, които предизвиква в сърцето му.
Образа на суровото лице на Кор прескочи в съзнанието ѝ. Тръсна глава и си помисли, че не бива да живее с тази мисъл. Нужно бе да остане спокойна и отпочинала заради малкото, защото със сигурност нейния стрес се предаваше на съществото, носено в утробата ѝ. Освен това, вече бе благословена с повече, отколкото заслужава, и ако износеше бебето и оцелееше след раждането, щеше да означава, че са я дарили с истинско и неочаквано чудо.
— Сигурна съм, че ще се разберете с краля, — заяви тя. — Съдбата е тази, която ни дава онова, от което се нуждаем.
— Амин, сестро. Амин.
Сола отби направо по алеята пред стъклената къща до реката и паркира точно пред задната врата на проклетата сграда. Слезе, заби ботушите си в снега, пъхна ръка в дебелото яке, хвана пистолета и затвори вратата със задник. Като тръгна към задния вход, вдигна поглед към покрива. Сигурно имаше скрити охранителни камери.
Не си направи труда нито да позвъни на звънеца, нито да почука на вратата. Той би трябвало да разбере, че е пристигнала. Ами ако не си бе у дома? Тогава щеше да измисли някаква малка визитка, която да му остави. Като да активира охранителната система, или да отвори някой прозорец или шкаф. Или щеше да отмъкне нещо…
Вратата се отвори и ето го и него, на живо — точно както изглеждаше и предната вечер, и все пак, както винаги, изглеждаше малко по-висок, по-опасен и по-секси, доколкото си спомняше.