Още една причина да обича мъжа. Не че той имаше нужда от още няколко.
Куин намести колана в отворената уста на брат си, задържа го на място и кимна на Ви.
— Остани с мен, Лукас. Хайде, остани с мен…
С крайчеца на окото си той проследи ярката бяла светлина, приближаваща се към гръдния кош на брат му…
Гърдите на Лукас се издигнаха високо и цялото му тяло се разтресе на пода, когато брилянтната светлина премина през тялото му, просмуквайки се в ръцете и краката му, разпростирайки се чак до главата му. Звуците, които издаваше, бяха нечовешки — гърлен стон, който попадна право в гръбначния мозък на Куин.
Когато Куин отдръпна ръката си и светещата длан се вдигна високо, Лукас падна като труп, тялото му отскочи от пода и крайниците му изплющяха. Примигна бързо, сякаш студен вятър брулеше лицето му.
— Докосни го отново, — настоя Куин. Ви не отговори и той се втренчи в него. — Само още веднъж.
— Това е пълна лудост, — измърмори Рейдж.
Ви прецени мъжа за момент. После отново приближи смъртоносната си ръка.
— Само още веднъж — толкова ще получиш, — каза той на Лукас.
— Много си прав, — прекъсна го Рейдж. — Още малко и ще изпържиш кучия му син.
Вторият сеанс беше също толкова гаден — потрошеното тяло се извиваше бясно, а Лукас издаваше ужасяващите звуци, преди да се строполи на земята като торба с кокали. Но най-накрая си пое дълбоко дъх. Силно, могъщо, вдиша така, че гръдния му кош се разшири. Куин имаше усещането, че се моли, и май наистина се молеше, щом започна да повтаря монотонно:
— Хайде, хайде, хайде…
Премазаната ръка, онази с пръстена, се протегна и сграбчи тениската на Куин. Придърпа го едва-едва, ала Куин все пак се наведе.
— Какво, — попита той. — Говори бавно…
Ръката се премести на якето му.
— Говори ми.
Ръката на брат му стисна един от кинжалите.
— Убий… ме…
Куин се ококори. Гласът на Лукас звучеше много по-различно от преди — като пресипнал шепот.
— Убий… ме… братко… мой….
Глава 62
— Държиш ли се? — попита Блей.
Застанал на верандата на хижата, Куин вдиша дълбоко и забеляза тънката струйка дим. Блей пушеше отново и колкото и да мразеше този факт, Куин не можеше да го вини. Господи, ако някога попаднеше в такава ситуация, сигурно и той щеше да забие няколко пирона в ковчега.
Извърна поглед. Блей го изучаваше с поглед търпеливо, очевидно готов да изчака отговор на въпроса си, дори и да отнемеше цялата нощ.
Куин погледна часовника си. Един през нощта. Колко щеше да отнеме на останалите членове на Братството да се появят тук? И наистина ли евакуационния план, върху който всички работеха, щеше да се получи…
— Имам чувството, че губя разсъдъка си, — отвърна той.
— С теб съм. — Блей издиша дима в другата посока. — Не мога да повярвам, че той е…
Куин се загледа в дърветата пред тях.
— Никога не съм те питал за онази нощ.
— Не. И честно казано, не те виня.
Зад тях, в хижата, Рейдж, Ви и Джон останаха при Лукас. Всички бяха съблекли якетата си и ги бяха увили около мъжа с надеждата да го стоплят.
Само по прилепнала тениска и с препасани оръжия, Куин не усещаше студа. Прочисти гърлото си.
— Видя ли го?
Блей бе този, който се върна в имението след нападенията. Куин просто нямаше смелост да разпознае телата.
— Да, видях го.
— Тогава беше ли мъртъв?
— Доколкото ми е известно, да. Той беше… аха, не мисля, че имаше какъвто и да е шанс да е оживял.
— Знаеш ли, така и не продадох къщата.
— Дочух за това.
Технически, като отхвърлен член на семейството, той нямаше никакви права върху имота. Но тъй като всички бяха убити и никой друг не предяви претенции към имота, според Древните закони имението автоматично стана собственост на краля — и така Рот го преотстъпи на Куин срещу символична такса. Каквото и да означаваше това.
— Не знаех какво да мисля, когато ми съобщиха, че са ги избили. — Куин погледна нагоре към небето. Прогнозата обещаваше още сняг и наистина не се виждаха звезди. — Те ме мразеха. Предполагам, че и аз ги мразех. А после тях вече ги нямаше.
Застанал до него, Блей не помръдваше. Куин знаеше защо и, почувствал се неловко, той пъхна ръце в джобовете си. Презираше разговорите за чувства и тям подобни глупости, ала не можеше да пази всичко в себе си завинаги. Не и тук, останал насаме с Блей. Като се окашля, той продължи: