— Ще направиш необходимото.
— Не може да влезе в имението.
— Съгласен съм.
Ви протегна не-смъртоносната си ръка.
— Закълни се.
Беше странно да стисне ръката на брата и да обвърже думите си, защото в подобни ситуации това се правеше от най-близкия роднина, а само дявола знаеше, че той не значеше нищо за роднините си: още преди да го отритнат, той бе последния, на който се разчиташе да продължи рода.
Все пак времената се меняха.
— Още нещо. — Ви изтръска свитата цигара. — Той ще се възстановява дълго и мъчително. И не говоря само за физическите травми. Трябва да се подготвиш.
Говореше му, сякаш двамата бяха имали неразривна връзка в миналото. Можеше и да споделят едно ДНК, но само толкова — Лукас си оставаше непознат.
— Наясно съм.
— Добре. Разбрахме се.
В далечината няколко пронизителни писъка разкъсаха мрака.
— Дяволите го взели, — изпсува Куин и се върна в хижата.
В ъгъла, близо до обърнатия варел, брат му изглеждаше като купчина якета — изкривеното му тяло бе покрито с импровизираните одеяла. Куин закрачи по дървения под и кимна към Джон Матю и Рейдж. Коленичил до брат си, той се почувства като в сън.
— Лукас? Чуй какво ще стане оттук нататък. Ще те пренесат на шейна. Ще те настаним в нашата клиника за лечение. Лукас? Чуваш ли ме?
Двете моторни шейни наближиха хижата, а Блей ги наблюдаваше от верандата. Гледаше как фаровете им стават все по-големи и ярки, слушаше как двата двигателя мъркаха, приближавайки целта си. О, това беше добре: зад един от снегомобилите имаше покрита шейна — от онзи тип, който бе виждал да се използват по телевизията по време на олимпийските игри, когато някой скиор се разбие зад преградите и трябва да го евакуират от планината. Перфектно.
Мани и Бъч слязоха от шейните и изтичаха при тях.
— Вътре са, — каза Блей и се отмести от пътя на доктора.
— Лукас? С мен ли си? — той чу Куин да шепне.
Блей надзърна вътре, гледайки как Мани се наведе над тялото на Лукас. Човече, каква адска нощ. А той си мислеше, че въздуха отпреди няколко нощи е изпълнен с драма.
„Винаги си бил ти.”
Като се обърна отново към гората, Блей изтри лицето си, все едно щеше да помогне. Искаше да запали още една цигара Дънхил, но колкото повече време минаваше, толкова по-параноичен ставаше той. Последното, от което се нуждаеха, е тук да се появи легион лесъри, преди да са успели да отведат Лукас на безопасно място.
По-добре да държи пистолет в ръка, отколкото цигара.
„Винаги си бил ти.”
— Добре ли си? — попита го Бъч.
В духа на честността, която очевидно бе водеща тема тази вечер, той отговори:
— Ни най-малко.
Ченгето го хвана за рамото.
— Значи си го познавал?
— Мислех си, че съм. — О, чакай, въпроса се отнасяше за Лукас. — Искам да кажа, да, познавах го.
— Сигурно ти изглежда много извратено, всичко това.
Блей отново хвърли поглед през рамо и погледа му се изпълни с Куин, коленичил до брат си. Лицето на стария му приятел изглеждаше древно на светлината от фенерите, и той се зачуди дали изобщо го беше видял отпуснат след нощта, в която бяха заедно. А можеше и да грешеше.
„Всъщност ти беше единственото….”
— Тежко е, — измърмори той.
А също и странно. Веднага след трансформацията си, той започна да търси някакъв признак, че чувствата са взаимни и искаше да разбере къде точно се намира Куин по отношение на тях двамата. Ала не виждаше нищо необичайно — само безгранична лоялност, приятелство и убийствени бойни умения: между забежките им, обучението и вечерите на бойното поле, той винаги се озоваваше от другата страна на връзката, която искаше да изгради, втренчен в стената, която не може да заобиколи.
Малкото време, което прекараха на верандата, всъщност бе първия път, в който той успя да зърне онова, за което копнееше и което бе много повече от секс. За един ужасяващ момент дори се запита дали наистина може да се говори за „влюбване”, особено след като Лейла се намеси помежду им.
— Местят го. — Бъч хвана ръката на Блей и го отмести от вратата. — Остани с мен.
Сега Лукас бе загърнат по нормален начин — около него, от глава до пети, бе увито сребристо одеяло Майлър, и лицето му едва се подаваше. Бяха го сложили на разтегаема носилка с Куин от едната страна и Ви от другата. Мани вървеше до тях, и още не знаеше дали в даден момент няма да му се наложи отново да го съживява.