Докато вървеше към вратата на офиса, той плъзна якето на раменете си и се приготви за оглушителната музика от другата страна. Когато излезе от стаята, връхлетя право върху гърдите на Ай Ем.
— Дай ми ключовете, — бе всичко, което каза брат му.
— Не е нужно да…
— Поисках ли мнението ти?
— Проклетата Хекс…
— Е точно зад брат ти, — прекъсна го женски глас. — И знам, че го каза като комплимент.
— Добре съм, — каза Трез и се опита да намести главата си така, че шефа на охраната му да попадне извън сляпото петно.
— Колко минути остават, преди болката да те връхлети? — Хекс се усмихна, откривайки зъбите си. — Наистина ли искаш да пилееш време в спорове с мен?
Трез се измъкна бързо от клуба и в мига, в който студения въздух блъсна синусите му, стомаха му се надигна, готов да изсипе съдържанието си навън по-рано от очакваното.
Като се плъзна на пасажерското място в собственото си БМВ, той затвори очи и отпусна назад главата си. Аурата ставаше по-голяма, първоначалната линия на трептящото блещукане се раздели на две и се разнесе настрани към периферията на зрението му.
Докато пътуваха към вкъщи, той се радваше, че Ай Ем не си пада по приказките. Не че не знаеше какво си мисли брат му. Стресът бе повече от нужния, и главоболията зачестяваха. Вероятно имаше нужда да се нахрани — но едва ли щеше да се случи скоро.
Докато брат му караше бързо, Трез си представяше къде точно се намират из града; през кои светофари минаваха и на кои спираха; всички завои; Комодор със своята внушителна височина, който изглеждаше по-висок и по-висок, колкото повече приближаваха.
Внезапно намалялата скорост му подсказваше, че влизаха в гараж — и това обърка мислената му карта. Доколкото му беше известно, все още бяха на няколко преки от дома му. Колата се движеше спираловидно надолу цели три етажа, и най-накрая паркира на едно от двете места, които притежаваха. До момента, в който се качиха в асансьора и Ай Ем натисна копчето за осемнадесетия етаж, аурата се бе разнесла до пределите на зрението му и бе изчезнала, сякаш никога не бе съществувала. Кратко затишие пред бурята.
— Мерси, че ме докара, — каза той. И наистина го мислеше. Мразеше да разчита на някой друг, ала наистина му беше трудно да не се блъска в предметите, когато зад двете му очи примигваше непрестанно неонова светлина.
— Реших, че така ще е по-добре.
— Да.
Двамата с брат му не бяха споменавали посещението на висшия свещеник, но визитата на Анс Лай все още висеше между тях — за щастие Ай Ем бе оставил настрана яда си и го беше придружил до дома му.
Трез усети първото доказателство, че главоболието набира сила, в момента, в който звънеца на асансьора се заби в главата му като куршум. Той изстена, когато вратата се отвори.
— Този път ще е много зле.
— Миналата седмица пак ли имаше пристъп?
Зачуди се колко ли хора могат да го попитат същото.
Ай Ем се погрижи за ключалката и Трез хвърли якето си на влизане в апартамента. Свали черния си кашмирен пуловер, докато вървеше към спалнята, и тъкмо разкопчаваше копринената си риза, когато…
Той замръзна и единственото нещо, което мина през главата му, бе онази сцена от „Смяна на местата” — когато Еди Мърфи си фантазира как влиза в стаята си и на леглото го чака полуголо момиче с думите „Хей, Били Рей.” Разликата в случая бе, че неговата преследвачка — онази с подскачащото гадже и проблемите с доверието, беше руса и не носеше панталони от спандекс, типични за осемдесетте. В действителност тя беше напълно гола.
Пистолетът, появил се над рамото му, беше готов за стрелба и на всичко отгоре имаше заглушител. Значи Ай Ем беше готов да я убие — това не представляваше проблем за него.
— Помислих си, че ще се радваш да ме видиш, — каза евтината кучка, докато погледа ѝ се местеше между него и дулото на брат му.
В опит да изглежда по-привлекателна, тя вдигна една ръка, за да разроши косата си, но ако се беше надявала гърдите ѝ да се залюлеят примамливо, този път нямаше късмет: твърдите като камък силиконови гърди бяха неподвижни като предмети, завинтени за стената.
— Как влезе тук? — попита настойчиво Трез.
— Не се ли радваш да ме видиш? — Когато никой не ѝ отговори, а пистолета остана насочен към нея, тя се нацупи. — Сприятелих се с охраната, ясно. Какво? О, хайде де… добре де, духах му, ясно.