Колко изискано. А тъпото копеле, което си играеше на охранител, щеше да излети от работа.
Трез се приближи до купчината дрехи на ръба на леглото.
— Обличай се и изчезвай.
Господи, наистина беше изморен.
— О, стига де, — тя изскимтя, когато нещата ѝ се разпиляха около нея. — Просто исках да те изненадам след работа. Помислих, че ще се зарадваш.
— Не съм доволен. Омитай се… — Тя отвори уста, готова да изпадне в истерия, но той поклати глава и я отряза. — Дори не си го и помисляй. Не съм в настроение, а и брат ми не се интересува особено дали ще излезеш на два крака оттук или ще бъдеш изнесена в чувал. Обличай се. И се омитай.
Кучката гледаше ту единия, ту другия.
— Миналата вечер се държа толкова мило с мен.
Трез мигна, когато болката се надигна и започна да тормози дясната половина на главата му.
— Мила, ще бъда напълно откровен. Дори не знам името ти. Чукахме се два пъти…
— Три…
— Не ми пука колко. Ясно ми е само, че ще забравиш за това още тази вечер. Ако се доближиш до мен или до дома ми, ще ме принудиш да… — Сянката в него искаше да тръгне в по-кръвожадна посока, но той се насили да се придържа към човешки условия, които да постави, така че тя да го разбере. — … да се обадя в полицията. А ти не го искаш, защото си зависима, и освен това продаваш, и ако те решат да те претърсят, да преровят колата ти и твоето място, ще намерят повече от дребна стока. Ще закопчаят теб и онзи идиот, с който спиш, за притежание с цел разпространение, и ще те тикнат в затвора.
Кучката мигаше недоумяващо.
— Не ме притискай, сладурче, — каза Трез с изтощен глас. — Няма да ти хареса какво ще се случи.
Оказа се, че е много бърза, когато я притиснеш по правилния начин. Няколко йога пози по-късно тя успя да навлече якето, с два размера по-малко, тръгна към изхода, метна евтината чанта на рамото си, а каишките на високите ѝ ботуши висяха незавързани. Трез не каза нито дума повече. Съпроводи я до вратата и я тръшна в лицето ѝ в мига, в който тя се обърна да каже нещо.
Той заключи автоматично. Ай Ем свали оръжието.
— Трябва да се преместим. Жилището е компрометирано.
Брат му имаше право. Не че пазеха в тайна къде живеят, но оставането в Комодор се основаваше на идеята, че охранителя няма да е толкова тъп, че да пусне жена в нечий апартамент без разрешението на собствениците. Щом се случи веднъж, можеше да се случи отново…
Внезапно болката се усили, сякаш звука на адския мозъчен концерт бе увеличен максимално.
— Известно време ще повръщам, — измрънка Трез и се претърколи. — Ще започнем с опаковането веднага щом мине мигрената…
Изобщо не разбра какво отговори Ай Ем и дали изобщо отговори.
По дяволите.
Глава 64
Застанал пред стаята за прегледи в тренировъчния център, Куин държеше ръцете си пъхнати в джобовете на кожените панталони, стискаше здраво зъби и гледаше намръщено. Чакаше, и чакаше…
Според него медицинското ежедневие приличаше много на битките: дълги периоди, в които не правиш нищо, а после изведнъж ти се налага да се бориш на живот и смърт. Напълно достатъчно, за да подпечата сертификата ти за пригодност.
Той погледна към вратата.
— Колко още мислиш, че ще отнеме?
Срещу него Блей кръстосваше нервно крака. Беше се опънал на пода преди около половин час, но нямаше представа за времето, защото двамата бяха засмукани от някаква необяснима времева дупка.
— Вече трябва да приключват, — отговори той.
— Да. Всички тела имат еднакъв брой органи.
След миг Куин се загледа по-внимателно в другия мъж. Под очите на Блей имаше тъмни кръгове, а бузите му бяха хлътнали. Изглеждаше по-блед от обикновено, а лицето му бе някак прекалено светло. Куин се доближи до него, облегна се на стената и остави кубинките си да се плъзнат по пода, докато задника му не се озова на пода до Блей. Блей вдигна поглед и се усмихна леко, а после отново се зазяпа в обувките си.
Куин гледаше как собствената му ръка се протегна и погали бузата на приятеля му. Блей се сепна и погледна към него, а Куин осъзна, че иска да направи много повече, не само сексуално. Искаше му се да придърпа мъжа към скута си и Блей да положи глава върху него. Искаше му се да гали тези силни рамене и да прокарва пръсти през късата червена коса. Искаше да накара някой случаен минувач да донесе одеяло, за да сгрее могъщото тяло, изглеждащо толкова отпаднало.