А и предложената длан разби сърцето му. Особено като се имаше предвид, че брата на мъжа бе на прага на смъртта в стаята срещу тях.
Блей не се ръкува с предложената ръка. Просто се протегна, хвана лицето на Куин и го приближи за целувка.
Трябваше да продължи само за секунда — сякаш техните устни щяха да заместят ръкостискането. Обаче когато се опита да се дръпне, Куин го сграбчи и го задържа на място. Устните им се срещнаха отново… и отново… и още веднъж, главите им се наклониха леко и продължиха да се допират.
— За нищо, — каза дрезгаво Блей. После леко се усмихна. — Но не мога да кажа, че винаги е било удоволствие.
Куин се засмя.
— Да, мога да си представя, панталоните определено не бяха забавни. — После стана сериозен. — Защо, по дяволите, остана?
Блей отвори уста, истината бе на върха на езика му…
— О, мамка му. Ъх… извинете ме, момчета, не исках да ви прекъсвам.
Куин се дръпна толкова бързо, че буквално изтръгна лицето си от дланите на Блей. После скочи на крака и се изправи срещу Ви, който тъкмо излизаше от операционната.
— Няма проблем, нищо не е станало.
Изражението на Ви говореше „Да бе, да”, и Куин изгледа дръзко Вишъс, сякаш го предизвикваше да изкаже мнение, по-различно от неговото. Настъпи неловко мълчание между двамата, а през това време Блей се изправи по-бавно, и откри, че се чувства леко замаян, но не заради нуждата от хранене. „Няма проблем, нищо не е станало”. Дяволски сигурно не изпитваше точно това към него. Но за пореден път Куин загърби близостта, отдръпна се, отмести се встрани, издърпа щепсела. Само където в случая нито мястото, нито времето бяха подходящи. А и Ви бе последния, пред когото искаха да се разнежват.
Обаче му послужи като напомняне. Стресовите ситуации имаха способността да пречупват за известно време дори и най-твърдите личности. Тъга, шок, засилена тревожност — всички те пращаха защитните механизми на някого по дяволите, и го правеха уязвим и склонен да се изразява по начин, необичаен за него. Все пак необичайното поведение не биваше да се възприема като сигнал за мащабна промяна. Такова поведение не можеше да бъде показателно като религиозното осъзнаване, при което всеки се зарича, че от този ден нататък нещата ще бъдат различни, завинаги.
Куин беше зашеметен от случващото се с брат му. И всички разкрития и прочувствени излияния, излезли от устата му, бяха несъмнено плод на стреса, под който се намираше. Точка по въпроса.
Тук не се случваше „влюбване”. Не истински. Не и за постоянно. И той трябваше да си го набие в главата.
— …костите ще се наместят? — питаше Куин.
Блей се концентрира и насочи вниманието си към Ви, който запали цигара и издиша дима настрани от тях.
— Първо трябва да го стабилизират. Селена ще го нахрани отново, а после ще отворим корема му и ще огледаме, за да разберем откъде идва кървенето. След като видим подобрение, ще поработим върху костите.
— Имаме ли някаква представа какво се е случило с него?
— В момента не е много разговорлив.
— Аха. Добре.
— Така че ни трябва съгласието ти. Той не е способен да разбере какви са рисковите и какви са ползите.
Куин прокара ръка през косата си.
— Да. Разбира се. Правете каквото трябва.
Ви издиша отново и аромата на турски тютюн изпълни въздуха, напомняйки на Блей точно колко часове, минути и секунди бяха изминали, откакто той самия бе запалил за последно.
— Аз, Джейн, Мани и Елена сме на разположение. Няма да позволим да му се случи нещо, разбра ли. — Стисна Куин за рамото. — Ще оцелее. Или поне четиримата ще умрем в опити да оживее.
Куин измърмори някакви благодарности накрая.
И тогава Ви изгледа Блей. После погледна Куин. Окашля се. Мда, братът навързваше всичко в главата си. Върхът.
— Момчета, просто се навъртайте наоколо. Ще изляза с нова информация веднага, щом разбера нещо. Така че. Да.
Братът вдигна високо веждите си, татуировките на челото му се изкривиха и той изтърси пепелта от цигарата си върху кубинките.
— Скоро ще дойда при вас, — каза той и се шмугна в стаята.
Веднага щом брата се оттегли, Куин закрачи напред-назад, очите му приковани в циментовия под, с ръце на хълбоците, а оръжията, които бе забравил да свали, улавяха флуоресцентната светлина и проблясваха.