Все пак брат му чукаше достатъчно женски и за двама им.
През последните месеци обаче бе станало ясно, че се случва нещо като пристрастяване в тази работа и това беше дори преди висшият жрец да започне да се появява. И сега, когато нещата изглежда достигаха връхната си точка с Анс Лай? Машинациите на Съ-Хийб просто щяха да окажат още натиск върху брат му и това щеше да го накара още повече да отреагира.
По дяволите. Ай Ем имаше чувството, че стои пред влак, който ускоряваше още повече с приближаването и на идващата кола… и видя касапницата, която щеше да бъде резултат от това.
Тази метафора беше и подходяща, когато ставаше дума за това, че се чувстваше безпомощен, че не можеше да спре нито едно от двете: нито беше зад волана на колата, нито на мястото на машиниста. Всичко, което можеше да направи, бе да стои и да гледа.
Или по-скоро да крещи отстрани на пътя.
Къде, по дяволите, можеха да отидат…
Като се намръщи, той вдигна поглед от гледката, нагоре към плесенясалия таван. След миг извади мобилния си телефон и се обади.
Когато затвори, се качи горе до стаята на брат си. Отвори вратата с изскърцване, каза в дълбоката мрачна тишина:
— Излизам за малко. Няма да се бавя.
Стенанието на Трез можеше да означава всичко, от „Хубаво“ до „О, Боже, не толкова силно“, до „Забавлявай се, аз ще я възседна и поклатя още малко“.
Ай Ем закрачи бързо. Излезе от апартамента. Към асансьора. Вътре натисна бутона с буквата „П“ за „Партер“.
Когато вратите се плъзнаха и отвориха, имаше два избора: единият вариант го отвеждаше към дома на брата Вишъс. Другият — към този на неговия стар приятел.
Тръгна надолу и позвъни на звънеца на Ривендж.
Когато симпатът отвори, Рив изглеждаше както винаги: с типичната си прическа, обръснат отстрани и с коса само по средата от челото до задната част на врата, с пурпурни очи, наметнат с кожа от норки. Опасен. Малко зъл.
— Ей, мой човек, как си? — каза мъжът, когато се прегърнаха и потупаха един друг по раменете. — Влизай.
Когато Ай Ем влизаше за пръв път от година и нещо в личното място на Преподобния, откри, че нищо не се е променило и поради някаква причина, това го накара да си отдъхне.
Ривендж отиде до кожения диван и седна, подпря бастуна си изправен до него и кръстоса крака.
— От какво имаш нужда?
Докато Ай Ем се опитваше да подбере точните думи, Рив изпсува тихо.
— Човече, знам, че това не беше случайно обаждане,… но не очаквах в главата ти да е шибана каша.
А, да, изборът на гълтача на грехове означаваше, че нямаше как да скрие каквото и да било от мъжа.
Все пак беше трудно да говори за всичко това.
— Не съм сигурен дали си наясно какво се случва с Трез?
Рив се намръщи, тъмните му вежди се сключиха здраво, виолетовият му поглед се напрегна.
— Мислех, че Желязната Маска върши добра работа. Да не сте в беда? Имам много пари, ако ви трябват…
— Работата е супер. Имаме повече пари, отколкото можем да похарчим. Проблемът е с извънработните дейности на брат ми.
— Захванал се е с наркотици, нали, — каза Рив мрачно.
— С жени.
Рив се засмя и след това махна усмивката си като с рязко движение на ръката, в която държеше кинжала си.
— О, ако това е всичко…
— Той е изцяло извън контрол — една от тях се появи от нищото в леглото му тази вечер. Прибрахме се вкъщи и ето я там.
Рив отново се намръщи.
— В апартамента ви? Как, по дяволите, е влязла?
— Предполагам с някаква охрана, — Ай Ем закрачи наоколо в модерно обзаведената стая, едва забелязващ, че от височината му гледката беше доста по-добра. — Трез чука каквото се движи от години, но напоследък е станал толкова безразсъден — не изтрива спомените им, чука ги повече от веднъж, не се притеснява за последиците.
— Какво, по дяволите, му става?
Ай Ем се обърна към нечистокръвния, който бе най-близкото нещо, което имаше до семейство, като изключи собствената си плът и кръв. Като се замисли му имаше доверие повече отколкото на деветдесет и девет процента от собствения си род.
— Трез е оженен.
Дълга тишина.
— Моля?
Ай Ем кимна.
— Бракосъчетан е.