За Бога, дори не беше сигурен как се нарича този цвят тук.
Малинов?
Побиха го тръпки, искаше да не светка лампата над мивката, ала завесите с рози бяха спуснати, осветлението от уличните лампи навън едва-едва си проправяше път, а той имаше нужда да вижда какво прави…
О, мили Боже.
Беше забравил за слабата светлина на свещниците.
Разбира се, при всякакви други обстоятелства, бляскавите червени светлинки биха предположили нещо от сексуален характер. Но не и тук, в земята на прекаленото розово.
Ето, дори имаше малко подобни на бонбони светещи неща по стените.
Почти се задави от толкова естроген.
В изблик на самозащитен инстинкт той изтръгна двете светлинки от местата им и ги остави под мивката. Блясъкът беше дразнещ за ретините, но това беше разликата в просто псуване и чупене на ръце, така да се каже: винаги би избрал по-възпитаното.
Първо свали косата, остави я между двете мивки. След това махна и ножницата й, после свали палтото си, кинжалите и оръжията от тялото си. Тениската, която носеше отдолу, беше потна от дългите нощни битки, но ако се изпереше хубаво, щеше отново да се ползва. Дрехите все пак не бяха нищо повече от неща, които вампирите получаваха след раждане.
Не бяха за лично разкрасяване, поне не според него.
Като се обърна към огледалото, той замърмори при вида си.
Убиецът, с когото се беше дуелирал, се бе оказал ужасно добър с ножа, вероятно заради живота си на улиците преди това, и какво нещо беше да се биеш с някого с добри умения. Беше го победил, разбира се, но битката беше сериозна.
За съжаление обаче се беше сдобил с прекрасен сувенир след този сблъсък: разкъсването минаваше през предната част на бицепса му и после встрани чак до рамото му. Доста гадно. Но беше получавал и по-лошо.
И съответно знаеше как да се погрижи за себе си. Върху рафтовете бяха подредени няколко различни неща, от които той и бойците му имаха нужда от време на време: шишенце дезинфектант, запалка, няколко игли за шиене, макара здрав черен конец.
Кор се намръщи като свали тениската си и късия ръкав, който бе срязан и залепнал за раната, я разтвори още. Стисна зъби и остана на място, болката го проряза така, че чак стомахът му се сви на топка.
Дишайки тежко, той зачака докато болката утихне, след това грабна дезинфектанта. Избута бялата му капачка, приведе се над мивката, приготви се и…
Звукът се появи от стиснатите му зъби — отчасти ръмжене, отчасти стон. Докато зрението му действаше на моменти, той затвори очи и опря бедро в основата на умивалника.
Издиша тежко, синусите му бяха като прогорени от миризмата, но все още нямаше да затваря шишенцето: сръчността му все още беше безупречна.
Разходи се малко, за да разсее мислите си, след което се върна в спалнята и остави тялото си да си отпочине. Тъй като болката не го отпускаше, сякаш куче го беше захапало за ръката и се опитваше да го изяде жив, той започна да псува.
И накрая слезе долу. Където беше алкохолът.
Тъй като не беше от тези, които пиеха, той проучи брезентовата торба с бутилки, която Зайфър беше донесъл в склада. Боецът обичаше да си пийва от време на време и макар че Кор не одобряваше, знаеше, че беше необходимо да се правят определени позволения, когато опираше до агресивни и неспокойни бойци.
И в нощ като тази се почувства благодарен за това.
Уиски? Джин? Водка?
Какво значение имаше.
Изкара нещо случайно, отвъртя капачката и наклони глава назад. Отвори уста и наля в гърлото си каквото и да беше това, преглътна, въпреки факта, че отвътре му гореше сякаш се беше подпалил. Кор продължи да пие и докато се качваше нагоре. После продължи, докато крачеше наоколо и после зачака да се появи ефектът.
Дори още повече пи.
Не беше сигурен колко време е нужно, но в крайна сметка се върна в светлата баня, отмота два метра от дебелия конец за шиене и го прокара през ухото на иглата. Изправи се пред голямото правоъгълно огледало над мивките и беше благодарен, че острието на лесъра беше поразило лявата му ръка. Това означаваше, че като десничар ще може да се справи с това и сам. Ако беше обаче друго? Щеше да му се наложи да търси помощ.
Пиячката му помогна доста. Едва трепна, когато проби собствената си кожа и направи възел като си помогна със зъби.