Разбира се, алкохолът беше интересна течност, помисли си той, докато започваше да прави шевовете. Сковаността, която го обзе, го накара да се чувства сякаш беше в топла вода, тялото му се отпускаше, болката все още се усещаше, но степента на агонията беше доста по-ниска.
Бавно. Прецизно. Равно.
Когато стигна до рамото си, направи възел; след това измъкна иглата от конеца, остави всичко, където го беше намерил и пусна душа.
Свали кожените си панталони, свали с ритници кубинките си и пристъпи под струята.
В този миг стонът беше от облекчение: докато топлата вода обвиваше болящите го рамене, напрегнатия му гръб и стегнатите мускули на бедрата му, усещането на удобно спокойствие беше почти всепоглъщащо, каквато беше и болката преди това.
И един-единствен път той си позволи да се отдаде на това. Вероятно защото беше пиян.
Като се облегна на стената, водата го удряше право в лицето, но по нежен начин — като дъжд, преди да се стече надолу по предната част на тялото му, през гърдите и твърдия му корем, по бедрата и пениса му…
От нищото изникна образа на Избраницата му, легнала върху него, очите й блестяха в зелено на лунната светлина, дървото над тях изглеждаше като навес.
Тя го хранеше, слабата й бледа китка беше на устните му, гърлото му поглъщаше ритмично кръвта. Насред мъглата, породена от алкохола, у него се надигна нуждата от секс, сякаш изригна в таза му.
Получи ерекция.
Отвори очи — не че беше осъзнал, че ги е затворил, и погледна надолу. Ярката светлина над умивалниците бе приглушена от непрозрачните завеси, които пречеха на водата да намокри навсякъде в банята, но имаше достатъчно, че да се вижда.
Искаше му се да е напълно тъмно… тъй като не се радваше, че е получил ерекция, членът му беше някак застанал напред гордо от тялото му.
Не можеше да проумее какво си мислеше той: ако влеченията по курви трябваше да бъдат допълнително заплатени, за да угодят на импулсите му, беше затруднен да си представи как прекрасната Избраница просто стене от другата страна…
Внезапно това го депресира, особено след като пулсирането между краката му се засили. Честно казано тялото му беше толкова тъжно нещо, толкова жалко в цялото си това желание — оставаше в неведение, че е нежелано от никого.
Или по-точно от онази, която желаеше.
Обърна се, извърна глава назад и притисна длани в косата си. Време беше да спре да мисли и да се оправи. Сапунът в сапунерката, която беше прикрепена към плочките, свърши работата си, пъргаво се задвижи по кожата и косата му…
И все още му беше станал, когато дойде време да излезе от банята.
Студеният въздух щеше да се погрижи за това.
Пристъпи на постелчицата в банята, която също беше в онзи отвратителен розово-червен цвят, избърса се с хавлията.
Все още имаше ерекция.
Погледна към дрехите си, не му се искаше да ги облече. Груби. Изпокъсани. Мръсни.
Може би цялата тази женска среда го беше заразила.
Накрая Кор се озова в голямото легло, легнал гол по гръб.
Все още с ерекция.
Погледна бързо към часовника на масичката отстрани на леглото и знаеше, че няма много време преди къщата да се напълни с бойците му.
Това щеше да се наложи да бъде бързо.
Пъхна длан отдолу под завивките в долната част на тялото си, хвана го…
Очите на Кор се затвориха и той простена, тялото му се извиваше от топлината и нуждата, която пробягваше по долната част на тялото му. Възглавницата се озова пред лицето му — логично, тъй като се беше извъртял, предположи той, и беше започнал да тласка нагоре-надолу.
Страхотно. Особено отгоре, където главичката му жадуваше за внимание и го получаваше при всеки тласък. По-бързо. По-силно.
И през цялото време виждаше своята Избраница.
Всъщност образът й направи повече за самия него, отколкото за долната му част. И докато усещанията ставаха по-силни, той осъзна за пръв път защо войните му го правеха толкова често. Толкова хубаво. Толкова много, много хубаво…
О, неговата жена бе красива. До степен, в която — въпреки това, което сам си правеше, не беше разсеян от нейния образ. Вместо това ставаше болезнено по-ясна, като се започне от светлата й коса, стигне се до червените й устни, тънкия й врат — през цялото време това дълго, елегантно тяло беше едновременно покрито и открито от обикновената бяла роба, която носеше.