За известно време Блей просто се взираше в него. Но после подаде длан напред.
— Дай ми ръката си.
Куин се подчини мигновено, все едно тялото му се подчиняваше на думите на Блей, а не на собствения му мозък. Когато нещо се плъзна на пръста му, той подскочи и погледна надолу.
Беше пръстен с печат. Пръстенът с печат на Блей. Онзи, който бе получил от баща си веднага след трансформацията си.
— Ти си идеален точно такъв. — Гласът на Блей звучеше стабилно. — Няма нищо сбъркано в това, което винаги си бил. Гордея се с теб. И те обичам. Сега… и винаги.
Погледа на Куин се размъти, ама много яко.
— Гордея се с теб. И те обичам, — повтори Блей. — Винаги. Забрави за старото си семейство… сега имаш мен. Аз съм твоето семейство.
Той само гледаше пръстена, семейния герб, усещаше тежестта му на пръста си, наблюдаваше как светлината се отразява о скъпоценния метал. Изглежда през целия си живот бе мечтал за един от тези пръстени. И кой да предположи, че както обикновено… както винаги, Блей отново се оказа човека до него.
Куин се задави от надигащия се плач, и усети как го придърпват към големите, мощни гърди, а силните ръце се увиха около него и го прегърнаха здраво. И тогава, от нищото, усети полъха на тъмни подправки, онзи мирис — обвързващия мирис на Блей — най-прекрасното нещо, което бе усещал с ноздрите си.
— Горд съм с теб и те обичам. — Блей повтори за пореден път. Познатият му глас разсичаше всичките години на отхвърляне и съдене, и не само даваше на Куин въже, за което да се хване, ала му предлагаше и ръка от плът и кръв, която да го изведе от тъмнината на миналото му…
И да го поведе към бъдеще, което не изисква лъжи или извинения, защото това, което представляваше той, и което бяха двамата заедно, бе необикновено и същевременно съвсем обичайно. Все пак, любовта е универсална.
Куин стисна здраво юмрук и осъзна, че никога повече няма да свали този пръстен.
— Винаги, — измърмори Блей. — Защото трябва да си винаги на място за семейството си.
Исусе Христе, Куин хлипаше като женчо. Но изглежда Блей нямаше нищо против и не се опита да го съди.
Нали в това се криеше смисъла.
— Винаги, — отвърна дрезгаво Куин. — Винаги…
Епилог
ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО…
Оттам нататък живота им се разви невероятно.
— Значи снощи ти хареса?
Куин говореше в ухото на Блей, а Блей завъртя очи в мрака.
— Ти как мислиш?
Голите им тела лежаха под топлите, тежки завивки, Куин се бе притиснал зад него, държаха се за ръце, и бяха преплели краката си.
Оказа се, че Куин обича да се гуши. Кой да предположи. Беше просто прекрасно.
— Мисля, че ти хареса. — Куин сластно плъзна език по врата на Блей. — Кажи ми, че ти хареса.
В отговор Блей изви гръбнака си и намести задника си към еректиралия член на другия мъж. Последвалия рев накара лицето на Блей да засияе.
— Звучи сякаш ти допада, — измърмори Блей.
— Мамка му, да, харесва ми.
Миналата нощ и двамата бяха свободни, и след тренировка в салона и игра на билярд срещу Ласитър и Бет, която разбира се загубиха, Блей предложи да отидат в Желязната Маска по една по-специфична причина.
Докато Блей си припомняше случилото се, след като се върнаха, пениса на Куин се намести на едно много желано място… и Блей отново се отдаде на сладкото проникване и бавния, яздещ ритъм на партньора му.
Спомените от клуба само го разгорещяваха още повече: двамата бяха седнали на бара, поръчаха си по няколко питиета — Ерадура за Куин и G&T за Блей. И тогава очите на Куин грейнаха с онзи поглед.
А Блей бе тръгнал за града по работа.
Той го отведе до една от тоалетните, и когато двамата влязоха заедно вътре, сякаш се сбъдна една фантазия — целувките, ръцете в панталоните, бясното разсъбличане от кръста надолу…
От устата на Блей се откъсна стон заради спомените от случилото се и заради случващото се сега, и всичко се смесваше в убийствен еротичен коктейл, който го водеше към поредния оргазъм — и тогава, благодарение на Куин, който му правеше най-страхотната чекия, члена му се надърви още по-яко в ръката на любовника му, тялото му се изви и накара и Куин са свърши…
След няколко минути на възстановяване, и много задоволителен втори рунд, Куин каза дрезгаво:
— Да не би случайно да си мислеше за онази тоалетна?
— Може би.