— Може да го правим всяка вечер, ако ти харесва.
Блей се усмихна.
— Ами, доколкото ми е известно, и тази вечер сме свободни, така че…
На Братството бе наредено да останат в имението, и тъй като в съобщението от Тор нямаше други обяснения, Блей предположи, че щяха да имат съвещание с краля. Шайката копелета и глимерата се бяха покрили през последните две седмици — не пращаха имейли, не придвижваха частите си из града, не се обаждаха. А това в никакъв случай не беше добър знак.
Вероятно щяха да съобщят новини или щяха да обсъждат нова стратегия във връзка със смъртта на членовете на Съвета и последвалите усложнения. Въпреки че Блей не виждаше нищо лошо във факта, че Асейл бе убил тъпия кучи син.
„Чао, Елан. Следващият път, когато се опиташ да замесиш някого в лъжите си, по-добре си избери някой по-миролюбив.”
Перспективата за среща с краля го накара да се замисли за приемането на Куин в Братството — което, както се оказа в последствие, мина безпроблемно. В поведението на боеца нямаше промяна, отношението му бе същото като преди. Още една причина да го обича. Макар да го издигнаха в йерархията, не позволи съзнанието му да се замъгли от славата. А и татуировката с форма на сълза на лицето му бе променена на лилава. Супер секси. Също като новия белег с формата на звезда на гърдите му.
— Определено ще го направим отново, — каза Куин, отдръпна се бавно и се отпусна по гръб. Сложи ръце над главата си, усмихна се и се протегна, а светлината, идваща от банята, бе напълно достатъчна, за да може Блей да се надигне и да стигне до невероятните му устни. — Това беше адски горещо. Ти си адски секси.
— Какво да ти кажа, отдавна си го фантазирах. — Куин застана сериозно, и Блей го пипна по намръщеното чело. — Хей. Спри се. Чисто начало, забрави ли?
След нощта на голямото разкриване в Маската, бяха провели няколко дълги разговора, и бяха решили да вървят стъпка по стъпка във връзката си, без да правят предположения. Отначало бяха приятели, после нещо като врагове, после един вид любовници… преди най-после да изяснят отношенията помежду си. И защото бяха приятели от толкова много години и се познаваха по начини, непонятни за другите, да се нарекат „гаджета” бе съвсем друго нещо.
— Да. Чисто начало. — Куин се наведе да го целуна, но телефона на Блей звънна — бе получил съобщение.
Естествено, Куин не се интересуваше от връзката с външния свят, и продължи да целува устните на Блей, дори когато Блей посегна към телефона си.
Блей трябваше да вземе телефона изпод тежките рамене на Куин, който тъкмо се настаняваше върху него, галейки все още твърдия пенис на Блей…
— Какво по дяволите? — каза Блей и отдели устните си от неговите.
— Да не ни прекъснаха?
— Да… Бъч пише, че му трябвам в Дупката за консултация за дрехите!?!
— Ами, ти имаш перфектен стил на обличане.
По някаква причина коментара го накара да се замисли за Сакстън. Веднага щом двамата с Куин решиха да излязат наяве, Блей бе казал на адвоката какво се случва — и джентълмена прояви милост отвъд всякакви граници… което изобщо не беше изненадващо. Дори бе казал, че изпитва облекчение по някакъв странен начин, което от своя страна бе знак, че нещата се подреждаха както трябва, макар че Сакстън все пак се чувстваше малко гадно.
„Поне Блей получи истинския си любим”, бе казал.
Само да можеше и Сасктън да намери своя.
— По-добре да отивам, — измърмори той. — Може би се приготвя за среща.
Понече да стане от леглото, но ръцете на Куин го уловиха за бедрата и го придърпаха за още една дълга и спираща дъха целувка. Когато Куин се отдръпна, очите му бяха полупритворени.
— Среща звучи като страхотна идея. Искаш ли някой път да излезем да потанцуваме?
— Да танцуваме? — засмя се Блей. — Би излязъл да танцуваш? С мен?
Танците олицетворяваха всичко, което Куин мразеше: сантиментално, с погледи, втренчени в тях, и като се имаше предвид, че щяха да го правят пред много хора, се налагаше да са напълно облечени.
— Ако искаш, ще го сторя на мига.
Блей притисна с ръце лицето на мъжа. Куин се стараеше много, и Блей бе готов да изчака до деня, в който той наистина щеше да се почувства готов за публична проява на привързаността си. Братството и всички в имението знаеха, че са заедно — стана очевидно, след като Куин се пренесе в неговата стая. Но не можеше да прекараш целия си живот в отричане и после изведнъж да се чувстваш удобно, смучейки лицето на приятеля си пред Господ и всички останали.