Рот излезе от кабинета си, хванал кралицата с едната си ръка, а с другата държеше кучето.
— Нямам нужда от зрение, за да кажа, че изглеждаш прекрасно в пингвинските дрехи.
— Благодаря ви, че ми позволихте да го направя.
Рот се усмихна и големите му, бели зъби, проблеснаха. Притисна жена си, целуна я бързо и се засмя.
— По душа съм страшен романтик, не знаеш ли?
Бет се засмя и стисна ръката на Куин.
— Късмет. Не че ти е нужен.
Относно това не беше много сигурен. В действителност, когато остави Първото семейство и тръгна сам надолу, изпитваше ужас. Разтърка лице и се зачуди откъде по дяволите му дойде на ум, че идеята е добра…
„Не се дръж като страхливец”, каза си той.
Запристъпва надолу, пристегна сакото си и го закопча. Точно като джентълмен. Бе по средата на стълбите, когато вътрешната врата на вестибюла се отвори широко и течението накара пламъците на свещите да затрептят.
Куин се спря — Фриц придружаваше двете фигури, които пристъпваха от крак на крак, за да загреят. Като по команда и двамата погледнаха към него.
Родителите на Блей бяха облечени официално, баща му носеше смокинг, а майка му бе облякла най-красивата синя кадифена рокля, която Куин някога бе виждал.
— Куин! — възкликна тя, повдигна полата си и закрачи бързо по мозайката. — Погледни се само!
Усети как бузите му пламнаха, наведе глава и закрачи надолу към нея. Дори на високи токчета тя беше почти цял фут по-ниска от него, но той отново се почувства на дванадесет, когато тя го хвана за ръце и ги разпери широко.
— Леле, ти си най-прекрасното нещо, което някога съм виждала!
— Благодаря. — Той се покашля. — Аз, ъ, исках да изглеждам добре.
— Справил си се! Нали, съпруже мой?
Бащата на Блей се приближи и подаде ръка.
— Много добре, сине.
— На Форд е. Поне така мисля. — Господи, наистина звучеше глупаво. — Или нещо такова.
Стиснаха ръце с бащата на Блей, прегърнаха се, и баща му каза:
— Много се радвам за двама ви.
Майката на Блей заподсмърча и извади бяла кърпичка.
— Прекрасно е. Имам още един син — двама синове! Ела да те прегърна. Двама синове!
Куин се предаде мигновено, защото категорично не можеше да откаже нищо на жената — още повече прегръдка. Прегръдките ѝ бяха по-хубави дори от лазанята ѝ. Господи, обичаше родителите на Блей. Двамата с Блей им бяха отишли на гости няколко вечери, преди да решат да разкрият връзката си, и въпреки че Куин щеше да се посере от страх, родителите се отнесоха с тях милостиво, спокойно и… нормално. Но Блей не знаеше за посещението на Куин от миналата вечер, точно след падането на нощта, малко преди да отидат в клуба…
Когато Куин се откъсна от прегръдката ѝ, зърна Лейла, застанала на прага на трапезарията. Повика я да се приближи и сложи ръце на раменете ѝ, защото усещаше, че тя се чувства неловко.
— Това е Избраницата Лейла.
— Просто Лейла, — измърмори тя и подаде ръка.
В отговор бащата на Блей се поклони дълбоко, а майка му направи реверанс.
— Моля ви, не е нужно, — заговори Избраницата, само за да накара двойката да се успокои и да забрави за формалностите.
— Скъпа моя, Куин ни съобщи благословените новини. — Майката на Блей грейна. — Как се чувстваш?
Втора точка за родителите на Блей. Куин не можеше да повярва колко добре се държаха, когато им съобщи за бременността — и дори сега се държаха прекрасно с Лейла, но те винаги се държаха така.
Господи, не бяха се променили, откакто Куин ги познаваше, и оставаха незаразени от простотиите на глимерата, не се притесняваха от осъдителното поведение на аристократите, и винаги бяха готови да направят онова, което смятаха за редно, и то на мига.
Нищо чудно, че Блей призна за сексуалната си ориентация без проблем…
— Той идва насам, — Ви извика от катранено черния мрак на билярдната зала. — Трябва да се пръснем, хора, и то веднага.
— Ела с нас, — каза майката на Блей и хвана Лейла за ръката. — Трябва да се увериш, че няма да се блъснем с някоя мебел.
Всички тръгнаха, но Лейла погледна през рамо и му намигна.
— Много се вълнувам за теб!
Куин се усмихна в отговор.
— Благодаря.